2. Сп. „Всемирна летопис", год. Ill, кн. 4 (XII.1923 г.)

Из цикъла „Рилски сонети"

ОЛТАРЪТ

Сградили дивен там олтар скалите,
където езерото химни пее,
и от гредите виси полилея
и буди във олтаря по стените
изваяните образи на дните:
отшелници, царе, архиереи -
като в сърдца, които спомен грее -
оглеждат се в вечерний час вълните.

И мълком, в устието се подйели,
нахлуват свилената плащ прозирна
молитви от кадилницата стара,
подйети и от върховете бели.
И във море молитствена измирна
угасна полилея над олтаря...

ХИМНИ НА ВЕЧНОСТТА

Прилетели вуали разноцветни,
Се вият около планинский вир, -
око сред омагйосания мир,
премрежено от бленове заветни.

И в техний дъх ту притъмней, ту светне
из мрака разтопеният сапфир,
окото на застаналий кумир,
заслушан във акордите обетни.

И химни леят се във тишината
от арфата злата на вечерта,
надежди сякаш цъфнали в небето.

И в тоя шемет втъвам аз в скалата -
стопено в химните на вечността
трепти магйосано око - сърдцето...

Мара Белчева