3. Сп. „Всемирна летопис", г. IV, кн. 9 (IX,1926 г.)

НОВОРОЖДЕНИЕ

Шуми гората. Вихър пей.
Отварят се, затварят небесата.
Душа ми плаче и се смей, -
душа ми, пълна с обич свята.

На служба в Божия олтар,
от ароматен дъх опиянена,
разлива тя роса-нектар
във всеки цвят новородена...

УЧИ СЕ...

Учи се ти от туй планинско цвете:
то мълком в висини цъвти,
пчелите му изсмукаха сърцето
и вихърът го не смути.

Молитвата му е благоуханье,
за жертва е готово всеки миг,
то милва с ангелско диханье,
говори с ангелски език!

М. Белчева