IV.

Съчиненията на Михалаки Георгиев

Из: Михалаки Георгиев. Разкази и хуморески, том /

С предговор от Иван Вазов

Книгоиздателство Г. Д. Юруков, София

А. Предговор от Иван Вазов

С две ценности, скъпи и редки, се отличават разказите на М. Георгиев, две ценности, неотбелязави достатъчно от нашата критика - уви, ние сб още я очакваме! - но разбрани от обществото, когато се появиха тия разкази, и те спечелиха на покойния писател живи и единодушни симпатии и го туриха вед­нага в реда на ония самородни и хубави таланти, с които историята на нашата книжнина е длъжна да разчита: правдиво възпроизвеждане живота и хуморът.

И в това възпроизвеждане живота М. Георгиев е тъй оригинален и само­битен, неповлиян от никакви чужди навеи и предвзетости, както рядко други писател у нас.

А хуморът му, добродушен, спокоен и очарователен, сипан разточително в някои от разказите му, осветлява с лъчи на радост и живот нашата изящна литература, изобщо навъсена, както сме и ние всички.

Условията на живота попречиха да ни надари с още повече духовни цен­ности тая богата натура; но и това, което имаме от М. Георгиев, е доста да запази ненакърнима паметта му в нашите души и завидното му място в литера­турата ни.

И. Вазов

Б. Михалаки Георгиев (Биографична бележка)

Михалаки Георгиев е роден на 11-и август, 1854 г. в гр. Видин. Първона­чалното си образование е получил в същия град. Като юноша посетил заедно със свои роднини Йерусалим, дето прекарал няколко месеца. Впечатлителни­ят юноша запазил многобройни хубави спомени от това пътешествие, впослед­ствие картинно отразени в някои от съчиненията му.

След завръщането си от Йерусалим, младежът заминава за Чехия, дето продължава и завършва образованието си с отличен успех в реална гимназия и в Земеделческо-Индустриалната академия в гр. Табор. Завърнал се в родния си град през 1874 г., той става там учител по естествените и физико-математически науки и учителствува до 1877 г. Като млад учител, написва редица научни статии в списание „Читалище" (издавано в Цариград), в. „Право" и др. по на- родно-стопанствени въпроси и специално по земеделието.

По време на Освободителната война, в 1877-8 г., той преживява всички­те тревоги на обсадения гр. Видин. Тъжните и трогателни картини, видени през това време от бъдещия писател, представяли за него богат материал за наблю­дение и той по-късно, в редица свои разкази, умело ги възпроизвежда. Ведна­га след освобождението, той постъпва като чиновник във финансовото ведом­ство. След няколко години става наново учител в Ломската и Софийска гимна­зии. От това време датуват съставените от него: Първи оригинален учебник по ботаника на български език, отличаващ се със своя богат принос към нашата ботаническа номенклатура и сбирката „Билките в народната ни медицина".

През 1882 г., М. Георгиев бива назначен за началник на отделение при Министерството на Общ. Сгради, Земеделието и Търговията и като такъв проя­вява забележително плодотворна дейност в организуването и развиването на народното стопанство. По това време, той редактире списанието „Домакин" и сътрудничи в други периодични издания от стопанствен характер, събира и издава „Статистически сведения за земеделческата производителност на Бъл­гария" и „Сведения по економическото състояние на България"; урежда под­вижни земеделчески катедри, първото занаятчийско училище в с. Княжево, което даде на България мнозина пионери по железарството, дърводелството и пр. М. Георгиев е уредил и първото Българско „Земеделческо и Промишлено изложение" в гр. Пловдив в 1892 г. и бил назначен директор на същото.

След напущането поста началник на отделение в 1893 г., той се предава на литературна дейност. През това време на интензивна работа, изпод перото на писателя излязоха много от най-хубавите и оригиналните му разкази и ху­морески. В 1894 г. М. Георгиев бива назначен Г-н секретар, а после и управля­ващ Българската легация във Виена. Три години след това, той заема поста дипломатически представител в Белград.

През 1899 г., М. Георгиев се оттегля от държавна служба и се посвещава вече изключително на литературна и публицистична дейност, взимайки най- живо участие в бурните политически борби, като не се спира пред никакви лични жертви в служенето си на народа.

Българското Книжовно дружество, впоследствие преименувано в Ака­демия на Науките, е избрало М. Георгиев на времето още за свой редовен член, а през последните години на живота му и председател на дружеството на Българските писатели и публицисти.

Едно от последните съчинения на М. Георгиев бе художественият разказ „Тахир Беговица", преработен впоследствие от автора за либрето на първата българска оперета, под същото наименувание.

В 1915 год. тежка парализия приковава към леглото писателя, като му отнема и способността да говори. След година мъчително боледувание, Миха­лаки Георгиев почина на 14. февруари, 1916 г., в София. Животът му изобилствуваше с вълнения и мъчителни тревоги, повечето от тях предизвикани от самоотвержената му политическа и обществена дейност, имаща за единстве­на цел благото на народа.

С непрекъснат, упорит и плодотворен труд, Михалаки Георгиев, като ли­тератор и обществен деец, служи предано и ползотворно на отечеството си.