Михалаки Георгиев

III.

Вестник „Балканска трибуна",

Черната джамия и освиркването

на княз Фердинанд

Из: Михалаки Георгиев. Съчинения, том III,

„Български писател ", 1961 г. Под редакцията на

Симеон Султанов, Иван Сестримски, Б. М. Георгиев

1.

Големият всекидневен вестник „Балканска трибуна" е дело на Михалаки Георгиев. Синът на писателя д-р Борис М. Георгиев пише в своите спомени: „Сам безкористен, прям, честен до фанатизъм, той не можеше да допусне, че ще бъде изигран от хора, уж негови съдружници. Той се бе нагърбил не само с директорството на вестника „Балканска трибуна", но и с издаването на същия. А известно е, че издаването на ежедневник, особено в такъв голям формат като въпросния вестник, е напълно стопанско предприятие. За такава търгов­ска дейност баща ми не подхождаше нито по дух, нито по темперамент. Довер­чив по природа, той не подозираше, че някои от кредиторите на предприятие­то, както и някои от самите съдружници, не бяха почтени, а се стремяха зад гърба му да поправят своето лично материално положение. Когато ги разбра, бе вече много късно. Баща ми бе разорен. Той беше до такава степен скрупу- лен, че дори когато най-големите наши правници го съветваха час по-скоро да прехвърли поне една част от многобройните си недвижими имоти на името на майка ми, баща ми не се съгласи, а отхвърли това предложение. Мислеше, че ще го упрекне обществеността, какво и той като всички други се нагажда, при­крива... И какво излезе? Командитното дружество с неограничена отговорност „Балканска трибуна" фалира. Оказа се, че никой от съдружниците нищо не при­тежава: всичко, каквото имаха, беше на името на жените им, на братята им и пр. Само баща ми остана да отговаря с целия си имот за цялото дружество и - загуби всичко."

Д-р Борис М. Георгиев. Спомени за Михалаки Гзоргиев, в:

Избрани разкази от М. Георгиев, т. Ill, изд. „Хемус", 1942 г., стр. 191-192.

2.

Вестник „Балканска трибуна", просъществувал от края на 1906 година до началото на 1908 година под ръководството на Михалаки Георгиев, има твърде ясно определена демократическа, антидинастична и антимонархическа идейно-политическа програма, насочена против демагогската и експлоататорска политика на буржоазно-капиталистическите правителства, представляващи ед­рия търговско-лихварски и промишлен капитал, и главно против личния режим на цар Фердинанд. Вестникът е запълван с материали, разобличаващи моше- ничествата и грабежите на управляващите среди и на техните оръдия, остро критикуващи диктаторството и маниащините на Фердинанд, неговата омраза и презрение към българския народ. Всичко това, естествено, не остава без отговор от страна на властвуващите шайки и на фердинандовите агенти. Сът­рудниците на вестника, включително и Михалаки Георгиев, са подложени на нападки, оскърбления, преследвания, заплахи и пр. Сътрудниците получават непрекъснато анонимни, заплашителни писма, художникът на вестника, кари­катуристът Иван Славов, който в карикатурите си напада и подиграва Ферди­нанд, е пребит на улицата, печатницата на вестника е подпалена, отделни бро­еве на вестника са конфискувани и пр. Като стопанин и ръководител на вес­тника Михалаки Георгиев често пъти е подвеждан под съдебна отговорност и арестуван. В бр. 80 от 22.11.1907 година на „Балканска трибуна" четем следното съобщение: „[...] Вчера, повикан за разпит в качеството си на свидетел (за сто и първи път), биде грабнат из коридорите на окръжния съд и хвърлен в Черната джамия нашият редактор г-н Михалаки Георгиев, познат писател и бивш дипло­матически агент. Той е в затвора, но се чувства много по-добре, отколкото вън; животът в Черната джамия е по-сносен, отколкото животът по домовете и по площадите под постоянното дебнене на шапките под униформа и без унифор­ма." Ако по времето, когато се извършва убийството на министър-председате­ля Димитър Петков, Михалаки Георгиев не е бил в затвора, навярно е щял да бъде арестуван, както са арестувани други двама редактори на вестника, а именно Иван Икономов и М. Геров. Във връзка с това убийство Иван Икономов е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, а М. Геров е освободен.

3.

За този период от живота и обществената дейност на писателя говори неговият син Константин М. Георгиев: „Освиркването на Фердинанд биде сче­тено от самата тогавашна власт и от голяма част от печата за естествена после­дица от героичната кампания, която водеше срещу личния режим основаният и редактиран от Михалаки Георгиев ежедневен вестник „Балканска трибуна"... Веднъж на съвета, даден от него за умереност и повече човещина в управлени­ето, Фердинанд отвърнал сърдито: „Да се възбунтува ли?... Аз ще направя от този народ пюре от кръв и кости!" Един тънък златен ланец свързваше двата джоба на жилетката на Михалаки Георгиев. На единия край беше прикачен един твърде точен часовник, а на другия - една много силна свирка и един изстрелян куршум... Свирката беше един спомен за онзи, който пръв е дал сигнала за освиркването на монарха Фердинанд. А куршумът беше също така един спомен, но за някоя невидена ръка, която след освиркването стреля напразно в тъмнината срещу Михалаки Георгиев, когато той, придружен от най- младия ми брат, сега лекар, д-р Борис М, Георгиев, се прибираше у дома си."

Константин М. Георгиев. Писателят Михалаки Георгиев -

смел борец срещу личния режим и горещ привърженик на идеята

за народна република, в. „Отечествен фронт", бр. 601, 1946 г.

4. Разказът „Тахир беговица" от Михалаки Георгиев и

либретото за едноименната опера

Този разказ, „Тахир беговица", е написан в прочутия затвор Черната джа­мия (Веселин Ханчев. Един час при жената на Михалаки Георгиев, в. „Литерату­рен глас", г. XIII, 1941 г.; бр. 516).

„По това време - пише синът на писателя д-р Борис М. Георгиев - баща ми попадна в Черната джамия в качеството си на отговорен редактор (на в. „Балканска трибуна" - б. м. И. С.) заради една инкриминирана статия, написа­на от анонимен писач. Баща ми не издаде последния, въпреки настояванията на властта и предпочете сам да лежи в затвора. Тогава бях момче на 12 години. Посещавах баща си почти всеки следобед в Черната джамия. Беше поставен и гледан много добре от управата на затвора. Спеше в стаята на ключарите, по съседство с кабинета на директора на затвора. Всички се отнасяха с него не като със затворник, а с голямо уважение. Там той написа разказа си „Тахир беговица". По-късно, когато бе вече на свобода, шлифова и печата същия раз­каз в списанието „Българска сбирка", Впоследствие от този разказ се пресъз­даде либрето за едноименната опера. Спомням си много добре как в бившата ни вила край Горня баня баща ми грижливо разработваше всички подробности по тази си творба. Спомням си многократните срещи у нас с композитора Дим. Хаджигеоргиев. За баща ми това либрето не бе само едно преработване. В него той влагаше много грижи, много любов. Той имаше усет към драматизма и всяка сцена от операта беше подробно описана от него. Всичко беше предва­рително точно определено в сценариото и не бе оставено място за условна постановка."

Д-р Борис М. Георгиев. Спомени за Михалаки Георгиев, в:

Избрани разкази от М. Георгиев, т. Ill, изд. „Хемус", 1942 г., стр. 190-191.