144. Човек е пратеник на Земята от Небето

X. 1936 г.

Казват: „Старите са извеяни." Извеяно жито е хубаво, на хляб може да стане. Човек да е посаден, да израсте, да цъфне, да върже, да узрее и да го отвее - тъй тогава е възпитан човек. Пратени сме на Земята да извършим Во­лята Божия. Тогава в невидимия свят дават заплата, който се учи хубаво. Жи­вял достойно, което му се пада, ще му се даде. Не на който иска. Даром, „дар" значи през тясно; „ом" - ум, но да си умен. Дарът се дава при отличен ум и сърце. Тесния път сега ще учите. Още в устата енергията от храната се всмуква чрез нервите. Зачитайте Божествения закон, учете, приложете, което знаете! - „Що съм да ходя да слушам!" То е неразбиране. Всякой човек е лист, четете го! Ако един не ви е приятен, не го разбирате, други ще дойде да го обича. Няма човек, когото да не го обичат. Ако ви се падне наследство от един милион, да мислите кое е най-важно да направите! На които дължите, изплатете се, после им дайте обед, не на други обед предварително.

Сестра Ана Д. Шишкова

6.IV.1949г.

„Изгрева" 48

София ХIII.