102. Трите свята - физическият,

духовният и Божественият

3. V. 1940 г. След гимнастиките

- На физическия свят човек се мъчи, в духовния свят човек се труди, а в Божествения човек работи.

Старост не е това, което разбирате вие да е човек дряхнал, да се е при­вел. Старост се разбира поумнявание. Младият влиза в рудницата, вади мате­риала, а старият го обработва.

Не казвай някому: „Ти си се обезсърчил." Кажи му: „Ти никога не се обезсърчавай. Бог, Който живее в тебе, никога не се обезсърчава. Той е ти." (Аз е Той, ти е Той и той е Той.) „Аз", „ти" и „той" са свещени имена (че означа­ват все Него). Друг е, който се обезсърчава във вас. Аз, ти и той вършат добро­то, разумното.

Ако разчитах на вашата любов, ще съм фалирал досега. Оставете стария порядък на нещата. Старото верую е стара мода. Оставете старите моди. Но­вата мода още не е дошла.

Разчитайте на Божествената Любов, която се проявява чрез вас.

На физическото поле се снове, на духовното поле се тъче, а в Божестве­ното поле се носи. Сами си сновете, тъчете и носете!