Алтернативен линк |
100. Непроявеният и проявеният Бог
Което приемаме, е вътре в нас, то е субективно. Което даваме, е извън нас, то е обективно. Майката, като роди детето, то е вече извън нея. Сега сме родени, извън Бога сме, свободни сме. Да мислим, чувствуваме и действува- ме, то е извън Бога.
Любовта е същността на нещата - непроявената Любов, която не знаем. Реалността на Любовта е проявената външна или вътрешна.
Което не знаем, е основа на всичко. Което знаем, е реалното. Казваме: „Бог е Любов", но Бог е повече от Любов. Бог е повече от Мъдрост, Бог е повече от Истина, Бог е повече от Дух. Той няма никакви отношения към нас. Ние познаваме само Проявения Бог. Той се занимава с нас. Оня, Непроявеният
Бог, не се занимава с нас. Това е само сянка на идеалната картина в съзнанието ни.
Един казва: „Аз вярвам в което Го не зная, което никой не ми го е доказал. Нещо в мене ми казва: „Има Господ!"
Един свещеник се двоумил дали има Господ, дали няма и си мислил: „Е, пък да си поживеят." През нощта дошъл някой, ударил го с пръстите си над веждите и му казал: „Едното ти око гледа нагоре, другото - надоле." Той се събудил уплашен и сутринта разказал на другарите си. Синьото петно от удара дълго време му седяло.
Йуда е предметно учение за всички.