80. Сръднята

10. VI. Друг разговор

Като се разсърдиш, не седи, върви! Учителят, като се разсърди, свие си веждите; певицата си свива тогава устата, господарят си размаха ръцете, слу­гата си наведе очите - по това ще познаеш кой какъв е.

Трябва струните на цигулката да се изтриват.

Певицата да не се тревожи, да не [се] обезсърчава, да не се страхува, че се разслабват струните. Да има вяра, надежда и любов, най-високата.

Слушайте музиката на пчелите, от крилцата им. Изворчето слушайте!

Обичайте родените от Бога! А куклите, родени от човеците, те само гле­дат да пипнат нещо.

На човека му трябват мускули, а не мазнини. Кога ядеш, дъвчи си хапки­те, докато съвсем се стопят, станат като захар,

Като станеш малодушна, пей, да си повдигнеш вярата.

Пейте и благодарете за тези, които са помогнали за дрехите, тревата, овцата и да благодариш, че природата е накарала да дойдат на тебе.

Представи си, че не си се оглеждала да, видиш, че имаш 4 лица: дърво, риба, животно, човек. Снеми трите! Като се оглеждаш и не се харесваш, снеми маските! Познавам дрехар, който ме лъже. Вълнената нишка е като троскот, памучната - като кривулчета завита, копринените - опнати, като цев. Всички са в приправен свят влезли. Човек да познава приправените работи.