65. Страхът

Безпредметно се плашим ние. Приятеля го загони паток. Аз взех да го браня. Патокът ме хвана за гащите. Хванах го за гръцмула и му казвам:

- Не бой се, не ти искам патката - и го пуснах. Като го пуснах, той казва:

- Много добър човек е.

Разбирам им езика. Сега ходя, ходя, не мога да го забравя. Изпъкне ми в съзнанието.

Дойде ми на ум: Господ и един апостол отишли някъде. Вечерта, като легнали, някои дошли и набили апостола. Апостолът помислил: „Да не би да дойдат да ме бият пак" - и се преместил от другата страна на Господа. Биячите рекли: „Единия набихме, хайде да отидем да набием и другия!" И взели да бият другия, а той бил пак апостолът. (Учителят като разказва, много се смее, с кърпата на устата Си.)

Има нещо хубаво в живота на човека. Във всичкия живот има неща хуба­ви, за подражание. И човек трябва да зачита правата на всички - и те си имат права. Човек все да има мярка, с която да мери. Сега имат за себе си друга мярка, а за другите - друга. Да не залъгваме себе си с доказателства, с които залъгваме другите.