5. Писмо на Елена Хаджи Григорова

до Савка Керемидчиева

Мило Савче,

Въпреки честите посещения, които правя до всички ви, днес рекох да ти направя и една официална визита специално на тебе. Тъй че, ще си представиш - Елена пристига с всичкото си величие от ония висши полета, дето тя има достъп да пребивава сегиз-тогиз при доброто разположение на своя дух.

Чука на твоята пътна врата, която широко се отваря, и влиза Елена с много гости, които всички в нечуван досега хор приветствуват Савчо със светли­ната на Истината - Няма истина като Божията Истина!

Не ще съмнение, че Савчо заварват в също такова разположение на духа - трептяща като сутринна зора с небесно сияние преди слънчевата светлина. Време е сега, когато зората на Великия Божествен живот широко ще отвори свойте двери, за да влезнат / ще разкрие славата и величието на Твореца - нашия баща, пред всички ония души, които с най-голямо усърдие са работили през вековете за славата Божия. Които неведнъж са давали жертва своя живот за светлата и величествена Истина. Които неведнъж са утривачи сълзите на плачущите измъчени души. Които жертвували всички свои блага за духовното повдигане на по-малките свои братя, с една дума казано: които идеално са служили на Бога. Това е истинското служение на Бога - да работиш всред ши­роките маси, да свързваш душите на по-малките сестрички и братчета с Бога. Това е, което Господ днеска иска от нас! Да се запретнем и да Му служим. Нали, Савчо? Нека не правим избор на работата. Нека не правим разлика между прости и учени, между богати и бедни, защото всички души са еднакво ценни на Бога, като Негово творение. Тук именно можем да приложим смирението, защото е казано: смирените по дух ще наследят царството Божие. Те ще видят и ще приказват с Бога!

Каква велика мъдрост, какво богатство, какво съкровище се крие в душите на тези прости и оцапани наглед мъченици! Колко измежду тях има, които са толкова напреднали, щото от нас може би се изисква само едно малко побутва- не, за да се пробудят и като закрачат с ония ми ти гигантски крака, ела, та ги стигни, ако можеш!

Повидимому аз съм далеч от вас, но нали е казано: далечните са близки, а близките - далечни. Досущ вярно е това, защото в момента се чувствувам много по-близо от всеки друг път, когато съм при вас физически. Има свойте добри страни уединението, но кога се срещнем, ще говорим повече. На Димит­ровден дойдох, за да ви видя всички. Само с тебе не се нареди да поприказваме, затова път ти пиша. Само едно е за забелязване - че откакто се върнах на село, нашата кола спря своето движение. Защо ли? Нали казваш, че всичко в света се движи? На кого е ред да подкарва конете? Още не съм получила писмо и не зная какво работите и какво ви е казал Учителят оттогава! Ти си упълномо­щена, кога спрат конете, да ги побутнеш, нали помниш? Всеки няма тази магичес­ка сила за побутване! Бутай, па се не бой! Пращайте трошички от богатата трапеза на гладните!