4. Писмо на Савка Керемидчиева

до Елена Хаджи Григорова

от 16. и 17.IX.1928 г.

Мила Еленке,

Не те видях ти като си замина, но зная, че дето ми беше първият хубав обед, беше и последният, говоря само за лятото сега, и ти благодаря писмено за това. Сега ще ти пиша едно хубаво писмо, да видим дали ще се сетиш отгде иде то? Снощи го писахме в Парахода. Ето и писмото, другото - устно.

Добрите лози на лозето се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод.

* Така будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода.

Така, животът носи щастие, Светлината-знание, а Истината-Свобода и Радост.

* Ние желаем вие да бъдете свободни и озарени с Божията Светлина и Живот.

* Имайте Любов към всичкия живот и така ще бъдете силни в Божията Истина.

* Само животът, който изпълня всичко, е Божий Живот!

Всички се стремете да добиете пълния живот на безсмъртието. В него е всичката пълнота.

* Всеобемляющата Любов носи Божия Живот!

16.IX.1928 г. Изгрев, София, 10 ч в.

Сега, Еленке, друго нещо, но то трябва устно да стане, затова гледай какво ще правиш, но събота, 22. септември, да бъдеш тук. В неделя, 23., трябва да бъдеш тук, после, като ти се подпише веднъж паспортът, можеш свободно да си заминеш и да си гледаш свободно работата. Но сега още паспортът не ти е заверен и печат няма на него сложен. И тъй, събота, 22.IX. вечерта, те чакам. Неделя, 23.IX., трябва да си тук.

Поздрав - твоя сестра в Господа Савка

17.IX.1928 г., 5 ч следобед, София

Не искам да ми пишеш дали си получила писмото, т. е. дали е верен адре­сът, както го турих, защото това устно ще направиш. Разбра, нали? Хайде, да не се подписвам пак.