V. Писма

на Елена Хаджи Григорова

до Пеню Ганев

1. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

oт 23.IV.1934 год,

За Господин Пеню Ганев (учител),

с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско

На милата ми и любима душа,

в която Бог царува, управлява и работи,

пиша тези редове!

Часът е 10 сутрин. Седнала пред вратата на масата, на зелената полянка, накитена околовръст с посадени от мен цветя срещу поляната с цъфналите дръвчета, признак на красивата и свежа пролет, под топлите лъчи на животвор­ното слънце и веселото чуруликане на безгрижните птички, седя и си мисля: защо моят любим славей не е сега при мен и дали това е действителност! О, не! Чудно хубави мисли навяха в моето съзнание, които ги изпращам чрез топлите лъчи на слънцето и пролетния въздух, пълен с аромата на безброй цъфналите дръвчета и цветя. Ти, като едно от най-красивите цветя, посадено в Божествена­та градина на битието, понастоящем поставен на известно разстояние от мен при специфични условия за твоето развитие, стоиш там, но уханието и ароматьт се чувствува и усеща от тези, които мислят и живеят с твоя дух, колкото и далеч да са физически. Писмото ти от 10 т. м. получих и такова живо и силно писмо досега не съм получила от никого. Преживяното няма да излагам, защото ще стане дълго. Интуитивно ще го доловиш. Ще ти кажа само, че всичко, което изпрати, се получи в пълнота и с всичката му живост и сила. Беше неделя, 15. т. м., след като се наобядвах, влязох в стаята си самичка, взех писмото и известно време го държах в ръцете си, без да го отворя, като исках да направя опит какво ще доловя за съдържанието му. И какво мислиш! Почувствувах една лека, мека атмосфера, пълна с нежност и любов, ме обгръща като нежна и любяща майка, която нежно прегръща в обятията си своята любима рожба. Отворих писмото, прочетох го и при самия процес на четенето, такава стихия, таковс нещо се изсипа върху мен, аз почувствувах как сутринните лъчи проник­ват в моята душа и я отрупват със скъпите дарове, напоени с аромата на чистота. Божествена любов, изпратена от тебе. То милувки бяха, то чудо беше, такова живо и силно нещо не съм имала никога. Оставих се свободна и пасивна в това блажено състояние. Турих главата на възглавницата и плавайки в тази любовна атмосфера, напълно щастива, задрямах и ето те, че пристигаш и с всичката си стихия на душата и духа ме обсипваш с милувки и целувки в най-нежната им форма. На мене вече става ми все по-ясно от ден на ден защо ни разделиха известно време. Вярвам, че и с тебе е същото. Тука ще вмъкна една мисъл от Учителя: „Под женитба разбирам разумното отношение между две същества, които през хилядите векове са се познавали и са си помагали винаги и всякога са готови да се жертвуват един за друг." Но статистиката показва, че такива двойки рядко се срещат на земята.

Сега ни опитват. Рядко се срещат: но фактът е, че се срещат. Всичко, каквото става, е за добро. Ти си там физически самичък, но тези условия са най-добрите засега за неб. Нужно ти е повече концентрация и проучване на вътрешния и външния живот, защото иначе се пръскаш много и се стремиш връзки да правиш и с когото трябва, и [с когото] не трябва, а те развалят добрите отношения с тези, с които небето ти отрежда да имаш. Отношенията и връзките с хората идат естествено, няма що ние да ги търсим и да мислим кой знае каква работа извършваме с това. Оплитаме се само и си губим времето. Грамад­на работа имаме с работа над себе си, а това като правим, и светът се повдига. Тъй че работата е вътрешна и мълчалива. Бог работи безшумно. Учителят казва, че гимнастическите упражнения се дават от адептите, те са ги правили и сега ги правят и бдят над нас, кога ги правим. С мисъл и съсредоточение трябва да се правят, правилно. Като ги правим така, не само ние се ползуваме, но се ползува и целият свят. Още две години като въртим колелото, светът ще се обърне. Тъй казва Учителят. Ето ти работа за Господа; и като пращаш добри мисли и чувства в пространството, и това е работа. На такава работа се радва Учителят, тази е съществената работа, която всеки трябва да прави от нас. Много неща разбрах и много въпроси ми станаха ясни. Благодаря на Бога.

Прекратих писмото, понеже водата на слънцето беше се стоплила, напра­вих си обливка. Всеки ден си правя обливки, много добре ми действуват. Днес сме 23 т. г., на път за Мърчаево, в градината на Солунска улица ти пиша тези редове. Вчера, 22 т. м., имахме блестяща беседа, в която Учителят много ясно и категорично се произнесе за много социални въпроси и за женитбата. Като се дешифрира, ще ти я изпратя цялата беседа, да я прочетеш. Много ще благода­риш на Учителя за светлината, която ни дава. Вчера бяха дошли много жени от Мърчаево. На обеда Учителят каза: Не трябва да се обезсърчавате и тревожите за нищо. Вие сте вече в парахода, който плува в океана, всички си имате билети; ако някой съзнателно или несъзнателно се хвърли или падне в морето, веднага матросите със спасителните лодки го хващат и пак в парахода го турят. Тъй че, имай кураж и за нищо не се безпокой! Още малко остана и ще си дойдеш в любимата си среда. Аз съм добре, но иска ми се да бъдеш и ти при мен. Заоби­колена съм наистина със сестри и братя, но има нещо, което те не могат да дадат и допълнят. Много опитности имам, вярвам и ти ги имаш - кога [се] срещ­нем, ще има какво да приказваме. Всичко е за добро. Изработват се по-добри, по-здрави и по-солидни отношения между нас.

В събота срещу Великден идва Русим със Зорка и нейния годеник чак на Изгрева при мен. Наистина много скърбели за нас и догодина искат на всяка цена да ни върнат. Пита ме кога и как да действуват за догодина да сме там. Русим каза, че на края на годината щял да каже на учителките, че ги не искат вече. Аз обадих това на Учителя, а Той ми каза: ще се нареди. Тъй че, което е от Бога и което желаем, то ще бъде. Подхранвай и ти тази мисъл и желание. У мене се зароди мисъл да напиша едно писмо общо до всички Равняни, да ги поздравя и да им изкажа благодарността си, че се подписаха всички зарад мен. Дали сега да бъде или да чакам, като си отидат учителките? Какво ще кажеш? Пък много бих се зарадвала, ако ти напишеш писмото от мое име и ми го препратиш, за да бъде по-обмислено и по-добро. Тебе и без това готови са да те искат, но да направим и мене да искат, та пак да сме двама. Като Равна за нас няма никъде. Дойде и Лаза. Защо получаваш толкоз малко заплата? Не си ли главен учител?

Парите, които ми изпращаш, приемам ги, ако от любов ги пращаш. Ако ги пращаш, за да изплащаш някакъв борч, не ги приемам. Борч нямаш никакъв. С жертвите ние трябва да се простим и аз отдавна съм се отказала да правя жертви. Любовта е повече от жертва. Тя е над всички жертви. И ако аз приемам да ми връщаш, това ще бъде най-голямото престъпление, което мога да направя.

Аз се зарадвах, че поне един от [нас] назначиха на работа. Много е трудно човек да бъде без работа. Аз тъй съм стиснала краищата и пак парите се изплъз­ват така из ръцете, че да се чуди човек.

На стола не се храня, за да не давам 150 лв., отивам само сегиз-тогиз, когато съвсем прегладнея. Много икономично карам. Маслото още ми седи и пак парата се плъзга. От Годеч получих 1000 лв. помощ и за 600 лв. ще туря електромер, защото има много, които не си плащат, та по 50 лв. разхвърлят на всеки. Спряха електричеството известно време. И за оградата дадох 500 лв., и много такива непредвидени работи. Но здраве, дано Бог помогне да се хвана и аз на работа, та да тръгнат работите на добре. Ще се нареди. Не се съмнявам. Учителят каза: колко по-големи страдания се дават някому, толкова и по-голяма любов ще му се даде. Тъй че, ще знаеш, че към мене нямаш борч никакъв. Разбра ли? Учителят казва: този, който ви обича, от него не трябва да искате да ви връща 100,200 и пр. лв. По-голямо престъпление от това няма. И не защото казва Учителят само ти пиша така. Но аз го чувствувам тъй вътре в себе си, още в Равна като бяхме, най-болният въпрос за мене беше, когато правихме сметки помежду си. Сметки се правят само между хора, които не се обичат.

На Великден бяхме на Витоша, беше малко ветровито. Сега в четвъртък бяхме пак, времето беше великолепно.

Аз тръгвам за Мърчаево, а моят дух тържествено се носи със златната колесница на слънчевите лъчи към юг, при моя любим другар и съпътник в пътя на живота. Бъди всякога всестранно здрав, бодър и крепък. Божието благослове- ние да бъде с теб и с мен и с всички, които Го любят и му служат. Прощавай, че тъй с молив и набързо ти пиша. Невидимите писма са безчет, които ти изпращам всеки час и всеки миг. Винаги си с мен. На брат Тошев му изпратих едно хубаво писъмце и на тебе за Великден ти изпратих едно хубаво препоръчано писмо. Получихте ли ги? Обади се!

Довиждане.
Твоята сестра Еленка
23.IV.1934 г.

София, градината. Часът 3 следобед