32. Огледалото

4.1.936 г., събота, 3.30 ч сутринта.

Четива, глави: 16. Деяния, 15., 16. от Марка и 1. от Лука.

Небе отворено, има облаци. Време топло, приятно, слънчево, като летен [ден].

Днес е последната най-дълга нощ и слънцето най-късно изгрява.

Ходих със Савка до 6ти километър. На изток хоризонтът беше ясен, без облаци. Слънцето се показа чисто в 8.30 ч сутринта. На връщане дадох беседата „Ще бъда жив" на едно младо момче, насреща идваше, от града към изток вър­веше. Почувствувахме и двамата голяма радост.

На връщане ми нашепна слънцето следното: Закон: Ако искаш да видиш какви и колко дефекти притежаваш ти, намрази някого, почни да му пращаш лоши мисли - той ще стане огледало, в което ще се огледаш. Във всичките му прояви ще видиш себе си, това си все ти.

Ако пък искаш да видиш какви и колко добри качества и добродетели има в тебе, обикни някого и каквото добро видиш в него и в неговите прояви, това си ти.

Този закон ми се разкри от стълкновението ми с Г. Събев.