Алтернативен линк |
25. Деца на слънцето
10 октомврий 1935 г., четвъртък, 4 ч сутринта
Четива, глави: 19. гл. Матея. 14., 15., 16. Лука
В 6.20 ч потеглихме със Савка към нивите. Време приятно, топло. Небе ясно и тук-таме прошарено с леки, бели и розови облаци. Изтокът в светла омара. Бреговата линия, откъдето слънцето ще се покаже, очертана със златиста линия. Оранжево-жълто сияние. При стъпването ни на нивата с обрания слънчоглед, слънцето показа първата си усмивка на светлото си лице и преди да кажа думата си, то ме изпревари тази сутрин и пръв ми продума, каза: „Деца на слънцето ще се назовете, ако постоянствувате да ме посрещате всяка заран, ако слушате и работите като мен." Особени чувства на радост, на мир и на подем на духа си почувствувах. Едно рядко блажено състояние изпитвах.