26. Гласът на слънцето

17.Х. 1935 г., четвъртък. 5 ч сутринта

Четиво, глави: 26. гл. Матея, 11., 12., 13. Йоана

Небето ясно, чисто, звездно. Времето топло, приятно. Източният хоризонт розово-червен. Омара гъста, че бреговата линия не се вижда. В 7.15 ч слънцето се показа величествено, като червено кълбо. Цветът стана оранжево-розово и постепенно по-светло и по-светло, бяло.

Днес слънцето ми каза:

„ 1. Не гледай с пренебрежение и унижение към никого.

2. Пази достойнството на другите, тъй както пазиш своето.

3. Почитай другите, така, както почиташ себе си.

4. Отнасяй се към всички така, както искаш да се отнасят към тебе.

Съпоставяй нещата правилно и за мерило туряй винаги себе си.

а.  Прави това, което искаш на тебе да правят.

б. Отнасяй се с всички така, както искаш с тебе да се отнасят.

Това е, моето дете, за днес. Иди и го приложи и работи както мен."

(Туй ми се даде въз основа, или като отговор и добри съвети на мойте размишления относно въпроса за пикнята на Стоянка, която хвърля на моя двор през задните нейни врата. Това е незачитане, но то се връща върху човека, който го прави!)