21. Новостроящата се къща

А. 24 септемврий 1935 г., вторник, 4 ч сутринта

Време ясно, топло, чисто. Звезди. Донесох няколко пъти вода. Към 5 ч сутринта бях на чешмата и наблюдавах хоризонта и промените на цветовете и картините на изток. Учителят мина покрай мене, ме поздрави и ми каза да отида при Него. Носеше една малка кошница за праскови.

Гл. 3., 10., 11. и 12. [от] Матея.

Б. 28 септемврий 1935 г., събота, 5 ч сутринта

Глава 7., 22., 23., 24. [от] Матея.

Слънцето в облаци, няма изгрев. Времето студено. Слънцето се показа по-късно.

Срещнах се с Учителя. Той разгледа къщата, пита за инсталацията, за прозорците, и ми каза, че е добра и да премина в нея. Пита за спорната врата, за тела на Писимова. Пита ме дали бих дала моята стаичка на Катя. Даде ми грозде и праскови, седнахме на катедрата и хубав разговор имах. Той ми каза, че ще й говори, на Писимова... Аз да търпя. Силен е този, който и при най-големи противоречия може да претърпи и да запази мира си.

Вечерта бях сънувала в една голяма зала, пълна с хора. По едно време гледам, почнаха да излизат из няколко врати, залата се изпразни, останаха няколко души около Учителя, прави и в движение. Аз тръгнах към вратата да изляза по нужда, Учителят ме извика. Приближих се до Него, седнах, а Той съвсем се приближи до мен, дори си допря лицето си до моето и ми пришепна: „Така и Мойсей напусна трапезата." Каза и нещо друго, но го забравих и се събудих.