20. Мълчание и работа

22 септемврий 1935 г., неделя, 4 ч сутринта

В 4.30 отидох в салона. Посрещнахме новата духовна година. Нов наряд и имахме две беседи великолепни. След втората беседа Савка беше при мене, обядвахме заедно на общ обед под прасковата. През всичкото време ми приказ­ва все свои негодувания, пълни пълни с критика и нападки, задето ограничавали й свободата. Аз през всичкото време я слушах и мислех и когато си отидох вкъщи и миех паницата, когато вече излизах от къщи, изведнъж получих открове­ние за Савка и мене - за урока, който даде Учителят на нея и мене - тя да говори на Теофана [Савова] и Мара [Савова] да почнат да работят, а аз на Катя да давам по 1/2 кг мляко на ден. Избухна силен и гласен смях в мен, който обръщаше внимание и насреща ми - Стоянка. Бърже я прегърнах и тръгнахме към пейките при Учителя. Размених някоя и друга добра дума с нея и - право при Учителя. Чувах отвътре да ми се говори. Изведнъж станаха ми ясни нещата и право при Савка се отправих. Споделих го с нея. Тя напълно го прие. Благода­рихме на Бога и на Учителя за това откровение. Проявихме послушание и реших­ме тя да не говори нищо на Мара, да мълчим, да работим, никого да не съдим и за никого да не се произнасяме. Мир да има в душите ни и пълна вяра и упование в Бога и Учителя. Туй да ни бъде придобивката от тримесечното ни посрещане на слънцето. Да бъдем и по ум, и по сърце справедливи и да приложим туй, което знаем. Мълчание и работа!

Прочетох 1., 4., 5., и 6. глави от Евангелието на Матея. Вечерта свърши с концерт.