Алтернативен линк |
19. Вода за Учителя
21. септемврий 1935 г., събота, 3.30 ч сутринта
В 4.15 ч потеглихме със Савка за Витоша за нашия празник. Над Симеоново срещнахме пет души наши братя и сестри. Прекарахме много хубаво. Прочетохме по една беседа и четивото от Евангелието. Къпахме се, молихме се, ядохме и се върнахме в 7 ч вечерта. Аз донесох един билник вода на Учителя. Времето беше необикновено хубаво, наречено за нас. Небето ясно, звездно и луната светеше. Изтокът ни даваше чудна, омайна и богата зора. Слънцето се показа величествено от свойте златни двери. Небе синьо и ясно. Ден слънчев и топъл. Вечерта занесох на Учителя водата, а Той ми даде прясно мляко в една тенджера и хляб и ми каза да повикам Катя [Грива] на вечеря. Тя дойде. Ядохме и отидохме на спявка.