10. Музиката на природата

23.VII. 1935г., вторник, 3.30 ч сутринта, Изгрев

Потеглихме в 4 ч сутринта към 7ми километър по Цариградското шосе. Небето покрито с облаци. Ветровито, приятно за ходене. В 5 ч бяхме горе.

Изтокът в облаци. Приятен ветрец шуми, пее своята песен, леко развява косите и ни милва и гали.

Седнахме на размишление до пътя. Тихо и спокойно наоколо, тихо и спокойно вътре в нас. Никой не минава по пътя. Помолихме се и легнахме на гърба си, гледайки небето. Облаци. Мисъл:

(Савка) : „Както небето е затворено с облаци, така устата ни да бъде затворена за лошото, за злото, за критика, за одумване" и пр. (Аз) : Слушам приятните звуци на въздуха, песента на вятъра и тъй пасивна, отпусната се чувствувам, потопена в една музикална среда всред движущия се въздух, готова да възприема музикалните тонове чрез цялото ми същество. Всичко в природата е музика и тонове. Музика и пак музика пожелах силно в душата си. Свързах се с приятелите на небето и вятъра и ми дойде на ума за песента от Учителя за вятъра - „Шуми, аз слушам...", да я изпея. Тръгваме си обратно доволни и щастливи. В 6.30 ч сутринта бяхме на Изгрева.

„Този, на когото пътищата са благоугодни Богу, Бог го помирява с враго­вете и животът му е тих и спокоен."