11. Разговор със Савка

25. VII. 1935 г., четвъртък, 3 ч сутринта, Изгрев

Потеглих сама в 4.30 ч сутринта, понеже Савка не я намерих в стаята, помислих, че е тръгнала, разминали сме се, тя отишла мене да търси. На връщане при линията се срещнахме, тя идваше и аз се върнах обратно, та стигнахме при 7ми км. Там седнахме и тя през целия път, на отиване и връщане, и там Савка много ми говори, много свои опитности сподели с мене, с цел да ми помогне да трансформирам състоянието, което беше ме нападнало. Искрена, чистосър­дечна, пропита с дълбоко приятелско чувство, всячески се стремеше да ми помогне, за да намеря ключ, разковничето, чрез което да мога да се хвана пак за въжето, да направя прям контакт, връзка с Учителя. Много ми беше мила и симпатична, като виждах голямото й съчувствие и любов към мен. Сряда вечер бях се срещнала с Учителя на изповед за погрешките, които бях направила по въпроса за разширението на моята стая. Времето беше приятно прохладно. Хоризонтът на изток розов. Великолепен изгрев имаше. Небето ясно, чисто, звездно. Върнахме се към 8.30 ч сутринта.