7. Петровден

12.VII.1935 г., петък, 3.45 ч. сутринта, Изгрев. Петровден.

Чисто, свежо лятно утро. Въздух пресен, след дъжд. Небето ясно. В 4 ч тръгнахме, спряхме на малката нива през първото шосе. Изправихме се пред кръстците срещу източния хоризонт. Зора се зазорява. Хоризонтът чист, ясен. Над бреговата линия малки разпръснати облаци. Яви се розова линия на светло­то поле, съединяваща облаци, които изобразяват разни фигури в човешки обра­зи. Тази линия в зората на изтока, очертаваща път, шосе, взехме като символ - пътя, който бяхме решили да извървим по Цариградското шосе до село Горуб­ляне след клас в чест на Именния ден на Учителя. Потопени в размишление, направихме си утринната молитва пред зората и в 4.40 ч бяхме в салона, в клас, по местата си, чакаме Учителя.

Изпяхме няколко песни и Учителят влезе. Всички на крака прочетохме молитвата „Отче наш" и седнахме. В клас присъствуваха и старите братя и сестри от общия окултен клас. Имахме много гости от провинцията и трима души наши братя сърби, дошли по случай юнашкия конгрес на юнаците славяни. Този ден е съборен ден на младежкия клас.

Даде се изобилно, мощно слово, което засегна всички области на живота! Укрепени духом, всички към 6.30 ч от клас отидохме на поляната и под звуците на величествената музика на голям оркестър направихме си сутренните окултни гимнастически упражнения. Целунахме ръка на Учителя и разменихме няколко мисли по нашето пътуване и потеглихме. Часът беше 7.45. Вървим царски по шосето, потопени в размисъл на утринното слово, разменяме мисли сегиз-тогиз. Отбихме се на една нива, направихме пет минути размишление и пак потеглихме нататък, доволни и радостни.

Преди да тръгнем, тук аз измих обущата си, това Савка малко притесни, но нищо, тя извлече три ценни правила през това време. Чувствувахме голямо празненство и тържество. Стигнахме до село Горубляне към 9.40 ч. Върнахме се обратно, без да се спираме и към 11.10 ч бяхме на Изгрева. Приготовляваше се супата. Към 12.30 ч обядвахме общо на масите, хлябът, супата беше от Учителя. Двамата гости - братята сърби, седяха от двете страни на Учителя. Като се нахранихме, изпяхме общо няколко песни. Почерпиха ни вишни. Вечерта в 8 ч имахме концерт.