6. Изгревът на слънцето

11. VII. 1935 г., четвъртък, 4 ч сутринта, Изгрев

Четири часът, зора се зазорява, ние тръгваме. Небето ясно, прошарено тук-таме с бели малки облачета. Време приятно, свежо, топло, лятно утро! Отбих­ме се наляво от шосето при кръстци жито към 5 ч, за да посрещнем изгрева, първия лъч на слънцето. На изток хоризонтът изпърво розов, после взе да става оранжев, жълт и тук изведнъж над бреговата линия се яви оранево-жълта завеса, слънцето се показа всред завесата и картината все продължава да се променя. Прекарахме няколко минути в наблюдения на изтока и слънцето, на бързите промени и съзерцание и към 5.15 напътихме се нататък към 7 км. Стигнахме, поогледахме се наоколо и към 6.15 потеглихме за връщане. Пред една нива видяхме щъркел изправен, като че ли прави ревизия. В 7 ч бяхме на Изгрева. На поляната направих си упражненията и поканих Ангел и Пеньо на закуска, на мляко. Дойде и Асен, а след малко дойде и Катя с братчето си.