9. Съботяни (Духовна работа)

12.VIII.193 г.  Събота. Време хубаво, слънце. Отлично състояние. Тайна молитва.

Минавайки през алеята на боровата гора, спряхме и прочетохме по някол­ко стиха от Деянията на апостолите. На една полянка в боровата гора видяхме съботяни с пастира им, пееха. Изминахме ги и при чешмата заговорихме с двама-трима от тяхното общество. Един македонец, заинтересуван от приказ­ките ни, запита какви сме. Отговорихме му, че ний не носим табели, а проповяд­ваме Христовото учение в неговото приложение, за да може съвременното човечество да излезе от задънената улица, в която се намира. Насреща ни се появи съботянин, когото също така познахме по голямата [му] словоохотливост за съботния ден. Той ни запита: „Нямате ли име?" Ние му отговорихме, че сме последователи на едно ново учение, което е осветено от трите велики принципа - Любов, Мъдрост и Истина.

Разбрахме, че схващанията им са по буква и механически. Нашето обясне­ние, че съботата е ден на доброто и че всеки ден би трябвало да бъде събота (ден на доброто) и не само всеки ден, но и всеки час, и всеки миг, не го възприеха и демонстративно ни напуснаха. На македонеца дадохме беседа, сприятелихме се, покани ни на среща, даде ни адреса и се разделихме.

Обградихме градските градини и някои многолюдни улици, като им изпра­тихме хубави мисли за опомване, за духовно възраждане, за възприемане нови­те идеи и за гласуване за царството Божие на Земята.