10. Духовна работа. За село Слатина

14.VIII.1933 г. Време хубаво. Топло слънце и добро състояние. Понедел­ник. Село Слатина. Вдъхновени и готови за духовна работа на широката Божия нива. Тайна молитва.

Намерихме се на открито. Югоизточната част на широкото Софийско поле се разстилаше пред нас, обсипано с кръстци от жито и овес. Пред великолепието на тази картина не може човек да измине, без да благоговее пред онова велико разумно начало, което щедро е изсипало своята любов в пълните класове с жито. Слънцето печеше. Ние се спряхме и в мълчание издигнахме към небето топла молитва от благодарност за благодатния дар, който ни го е дал.

Продължихме по тясната пътека за село, а устните ни тихо мълвяха свети думи, които се обрулваха като драгоценни бисери из дълбочините на нашите сърца, - „Господи - шепнехме, - нека чрез това жито, което е пропито с Твоята велика любов, с Твойте мисли и идеи, да оживеят всички души, които го вкусят, да възкръснат и се изпълнят с любов към Тебе и към всяко дихание на Земята и да пожелаят да Ти служат." - Преди да влезем в селото, спряхме и в тайна молитва пожелахме благоволението на небето да ни озари със светлина, да бъдем проводници на Словото на Учителя и да подготвим душите, които са отредени да ги срещнем, да ни приемат и възлюбят идеите, които им носим за славата на Бога. - „Мир и светлина да бъде в този дом" - си казахме, когато с десния крак прекрачвахме прага на селската кръчма. Първата мисъл, която отправихме, беше тази: Нека от днес, след стъпването ни в този дом, да стане преврат в душата на кръчмаря, да престане той да трови хората със спиртна отрова и вместо нея да пръска новите идеи за чист и трезвен живот, за мир и любов и побратимяване на хората. Кръчмарят ни прие любезно. И за малката услуга, която направи, предложи ни да пием нещо. Нямайки друго, ние поисках­ме сода. От пръв поглед той разбра, че идем от Изгрева и побърза да ни запита какво е нашето учение. Ние му отговорихме, че чрез нашето учение в нас се развиват всички ония добродетели, които Бог е вложил ч нас, за да се прояви Неговата любов, която преди 2000 години проповядваше на человеците Великият Учител Христос. Чрез проучване и прилагане на новото учение проблясва в нашето съзнание Божествената светлина, която ни учи да познаем законите на великото естество, което е форма на творческия Дух на Бога. Възрадван, кръчмарят стана от стола и бързо повика жена си и дъщеря си, за да чуят и те нещо за новите идеи, за новото учение. Седнаха срещу нас на масата майката и дъщерята, усмихнати, и с широко отворени очи, доверчиво ни слушаха.

-Ядете ли месо? - ни запитаха. Отговорихме, че ний месо не ядем, защото в месото има отрови, които като влезнат в нашия организъм, го разрушават и израждат и спират духовното развитие. По такъв начин човек не може да постиг­не оная велика цел в живота, за която той е дошел, и тялото му няма да бъде оня чист и жив храм, в който да се всели Божият Дух. И още, като се храни човек с животинска храна, той се свързва със самото животно и придобива всички негови нисши качества. Веднъж Учителят ни каза, че няма за човека по- страшна отрова от месото. На същото основание ние не употребяваме и спиртни питиета; не пушим и тютюн.

- По какво се отличавате от християните? - беше вторият им въпрос. Отговорихме им, че християните, начело със своето духовенство, са почти де­райлирали от рамките на истинското Христово учение, като се придържат.само във формите, а не и в смисъла и съдържанието им. По тези причини християн­ството не даде своите плодове. Напротив, ние сме за приложението на Христо­вото учение. И там е силата на тези, които го прилагат.

- Вярвате ли в духове и живеят ли умрелите? - със сълзи на очи запита майката, на която преди 3 години е заминал нейният син.

- Да, вярваме в духовете, вярваме и в умрелите, че живеят след смъртта и вярваме още, че умрелите пак идват на Земята да живеят и се учат, докато завършат напълно своето развитие. Че това етака, има много научни доказател­ства, а примерите из практическия живот са изобилни. Това е един неоспорим факт, който не може да се отрече нито от религията, нито от науката.


Майката, която беше впила погледа си в мене и ме гледаше така умили­телно, се разплака. Види се, тя се зарадва, че нейното любимо чедо е живо и че тя един ден пак ще го срещне и пак ще му се любува. Ние й казахме, че то може би присъствува между нас в този момент и че „може би голям дял се пада на него, от любов към вас, да дойдем тук".

Разчувствуваха се сърцата на родителите и на младото момиче. В очите им се четеше прояснение на едно по-висше съзнание, а в сърцата им - едно умиление и радост, че така добре Бог е наредил света. Бащата, развълнуван, побърза да се изповяда пред нас за сторения грях, че принудително ни е заста­вил още в началото да пием сода, която съвсем не е по нашето желание, тъй като чашите ни още бяха до половина пълни.

- Какво да правим! Принудени сме понякога да правим такива погрешки, водими от инстинкта за самосъхранение. - Ние му заявихме, че хората на новото учение ще живеят другояче и че прехраната си ще изкарвате радост, по Божест­вен начин, без да се боят за утрешния ден.

Прочетохме част от беседата „До окончанието на века", която изслушаха с напрегнато внимание. Майката и дъщерята изявиха желание да дойдат на Изгрева, да видят и чуят Учителя, а бащата настоятелно ни покани да им отидем втори път. Раздадохме им беседи и се разделихме приятелски и сърдечно.