На 20-й ноемврий 1922 г. дойде брат Младен Н. Попов от Варна, отби се и на 20-й срещу 21-й преспа в нази и имахме много добра беседа от него. Присъствувахме сестра Козарева, аз, Ст. Ненов, Методи Марков, Н. Ст. Мисир-джиев, Александър Неделчев. В кратко брат М. Попов ни описа своя живот с по-важните му събития. И това за нази бе един голям импулс, за да постоянствуваме с вяра и радост в борбите си с външния мир, а най-вече с нашия умствен, душевен и духовен. Намирайки се особно тези дни в мъки, терзания, душевни борби, разклатени и разтревожени на поста си, той ни даде своята духовна подкрепа. И тази наша сценка, като че наблюдавана от Учителя, чието зорко око бди, неколкократно е казал на брата М. Попов да доде при нази в Попово. Братът ни остави школни беседи седем броя.
И на 26.Х1.1922 г., ден неделя, сутринта в 10 ч ние имахме молитвено събрание; присъствувахме 5 души. Прочетохме беседата „Ще се стопи". Вечерта в 6 ч - първата школна [лекция]: „ Трите живота".
На 3-й декемврий 1922 год. имахме сутринта събрание, присъствуваха 7 души, прочетохме беседата „Плевелите ", а вечерта прочетохме „ Трите метода на природата".
От месец време насам, аз - аз ли или друг, но в мен се е появила люта борба между двете естества, които са в мен. Едното гледа да убие всякаква вяра в мен и постоянно се обажда и разваля моя покой и тих живот, а другото, което непрестанно с тръбен глас зове и насърчава и изяснява. Това са нисшите, които ни обкръжават, и висшето, което е в мен, и във всеки момент ми дума: остави, забрави това, предай се на уравновесение и покой, преодолей всяка зла, низша, скверна мисъл, всяка скептичност, защото те са, които подравят основата на нашето духовно здание и то така може да рухне. А основата, крайъгълният камък, върху който стоим, трябва да е Христос, Бог на любовта. Нека имам обект Бога и всяка минута се стремя да се слея с Неговата Велика Хармония, която е Любов Велика, Всеобемна. Бог да ми помогне мен и на братята и сестрите в новия път, да ни ръководи, подкрепя, насърчава и винаги вдъхновява с Духа Си, да бъдем едно в Бога и Той в нас. Божественият Дух да сгрее студените ни сърца, да просветли нашите умове, осветли нашите души и да бъде Той всякога в нас за слава на Неговото велико и Славно Име.
На 10.ХII.1922 г. сутринта в 11 ч започна молитвеното събрание. Присъствуваха сестра К. и X. X. и братята с възторг и единодушие. Вечерната окултна беседа бе „Четирите метода". Нея сутрин забавих се, позакъснях, заради юбилейния ден на директора, ходих да му поднасям, да приготвя подаръци. Подарихме му портрета на Ботев за 35 лв. и от местното християнско дружество една църква за 15 лева. През седмицата имахме класни упражнения. По дескриптивна и аналитична геометрия не можах да направя класните си. Класните по алгебра и български - добри.
На 17.ХII.1922 сутринта в 10 ч точно почна молитвеното събрание; присъствува посетителка „Терзийката". Прочетохме беседата „Братяи сестри на Христа", беседа силна и поучителна. Трогваща нашето съзнание и насърчава да придобием великата Божествена Любов, да възвисим ума си до съвършенство, да очистим сърцето си, и така да се подготвим за великото, Божественото.
Христос и злото компромис не могат да правят. Правдата си е правда, любовта си е любов и мъдростта - мъдрост. Да приложим тия велики Христови принципи и тогава само, когато придобием Неговата любов, уравновесен ум, и отдадем сърцето си на чистотата. Когато обгърнем с нашия дух всички страдающи и сме готови да им помогнем, да се жертвуваме за тях. И само тогава ще станем майка, братя и сестри на Христа, когато изпълним великата Божия воля.
И Учителят ни казва, че сега в света иде една нова вълна на човечество с нови сърца на любов и нов живот и приканя всички Божествени воини, които са съгласни да влязат в Неговата Божествена армия, да се запишат и се въоръжат с оръжията, които са великите Божествени добродетели, които, подтиквани от Великата Божествена Любов, да се опълчат против злото и да работят за възтържествувай е на доброто, истината, правдата над злото.
След като си отидоха от събранието, дойде г-н доктор Блъсков, който не успял да дойде навреме, защото ходил на гарата да посреща министъра на финансите. Г-н Блъсков иска да образуваме кръжоци, в които да се развиваме и да ни държи беседи. От него научихме, че: „Човек колкото повече работи, толкова повече сила и знания му идат." В беседите човек докато говори, в неговите мисли изпъкват нови идеи, с нови логични разсъждения, така че човек, колкото повече работи, колкото повече дава, неговото още повече се пълни. Оплака се, че не е свободен, а е зависим от домашните си - жена и майка, че заради тях яде месо и пие вино. Той каза, че колкото звънецът е от по-чист материал, толкова по-добра мелодия дава, толкова по-добри вибрации произвежда. Затова и човек трябва да пречиства тялото си, която чистота зависи от храната и питието, които вкарваме в нашето тяло.
Решихме в петък вечерта да се съберем и г-н д-р Блъсков ще дойде.
На 24 декември 1922 г. сутринта в 10 ч точно почна молитвеното събрание, прочете се беседата „Дето е Духът Господен, там е свобода". Вечерната беседа я отложихме по причина, че отидох в с. Паламарица на вечеринка, и другите братя си отидоха на срочна ваканция. Ходих на вечеринката. Вечерта, по причина на учителките, ядох малко хляб късно. Посвирих им и поиграха, което не трябваше да направя. Учителките с леки характери, но и отчаянички в своята суета.
Вечерта спах у Никола Стоянов, посрещнат добре, сутринта рано изпих един чай и си тръгнах, изгрева го посрещнах в полето „Велико Божествен храм", Тамо на открито питах: що са съмнения и нисши мисли и най-важното - неверие; и отговор получих и намерих - то бе: защото си държа станцията умствена отворена за всички мисли, случайно минаващи, а те са винаги отрицателни, и в стремежа си да се развиват и съществуват, те карат човека да се сниша до най-низшия уровен, да възприема и асимилира умствени картини, [от] които сам човек се отвращава в душата си от тях.
Най-лошото, което човек може да си представи, то е да се усъмняваш в това, което е Велико Божествено. И открих - проумях, - че човек трябва да бъде бодър на поста си и да се занимава със само това, което е Божествено, със само това, е в съгласие с Единната Божия Любов. И затова диамантената воля ни е необходима в процеса на растенето. И казах: „Да няма страх, да няма тъмнина, напред в новата борба!"
Отидох у Дядови Ганчови. Прочетох им беседата „Новият живот" и през Русанини си тръгнах за
дома.
У дома нищо особено, вечерта излязох да продам някоя книга, но не можах, и жалко ми стана, като видях моя млад другар К. Колев, който пушеше и като пълнеше устата и ноздрите си с дим, ми въртеше глава и мъдро си представяше, че ми говори, че съм се заблуждавал, като съм отишъл с християнското дружество. Книги не продадох. На сутринта тръгнах за Попово. В четвъртък вечерта имахме беседата „ Трите разряда ученици", № 5 по ред. В тях Учителят ни казва, че има оглашени, верующи и ученици. Че оглашените - това са слушателите, верующите и учениците. Слушането е велико дело и много велико е да знае човек да слуша. Вярването - човек никога не трябва да е раздвоен в себе си и който иска да успее, той трябва да има такава вяра, щото ни помен за съмнение да не оставя в тебе. Дадени се задача да напишем „Какво е предназначението на езика".
В неделя» 30 декемврий, срещу Нова година. Сутринта имахме молитвено събрание, чете се 10. глава от Матея, върху стих 40: „Който приема едного от тия малките, Мене приема." Чудо беседа!!!!!!!!!!!!
Вечерта четохме беседата 6. школна беседа: „Положителните и отрицателните качества на ученика".
Сестра Козарева ми заяви, че домашните ней позволяват да ходи вечер, затова във вечерните беседи тя няма да участвува. Ходих срещу неделя у г-ца Лидия Кова, тя е отличен характер. Леля й, рускиня, дохожда тази сутрин на молитвено събрание. Шивачката ... взема една от Всемирните песни. На 29.ХП. дадоха ни тефтерчетата, имам слаб по дескриптивна [геометрия] и френски. Изобщо тази седмица мина добре, само съмнения, мъки и терзания от време на време все се потушваха, това са низши, които се силя да сразя.
Ето, сега това го пиша срещу Нова година, 11 часа и 20 минути, като посрещам честитата 1923 год., която за мен да бъде, щото: да победя всяка страст, всяка низша мисъл и желание, и да ми даде Господ чисто сърце и диамантена воля, за да мога да преодолея пречките и неволите, които се изпречат насреща ми. Нека сутра* като си отида, да ме благослови Господ да отида по домове, за да разнеса и посея това, което Отец изисква от нас.
____________________________________________________________________
*сутра - диал. сутринта. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев).
Този пост е редактиран от Hristo: 12 май 2014 - 14:55
