НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

9. ЗАТВОРЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН КРЪГ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ"

ТОМ 16
Алтернативен линк

9. ЗАТВОРЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН КРЪГ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ"


Когато си идвах от селото, в което бях учител на децата, в София, аз веднага се насочвах към Изгрева и търсех среща с Учителя. Понякога чаках с часове да се освободи от срещите Си с други приятели, но винаги ме приемаше. Тогава споделях с Учителя някои неща, които са ми дошли в ума, или нещо, което трябваше да разреша, но не знаех как да го направя. Той ми посочваше метода и начина да се справя сам - разбира се, с Негова помощ.

Всеки път, когато се разделях с Него в стаята Му и Му целувах ръка, Той все казваше: „Българинът живее все в затворен музикален кръг!" Тръгна си от Него и докато съм в града, все това ми е в главата, а като отида на село, го забравям, като че ли потъва някъде. А не бях забраван и развейпрах - помнех до подробности много неща години наред, включително и до дълбока старост.

Минават няколко години подред, а Учителя все това ми повтаря на изпращане. Отивам си на село и отново всичко потъва в селските ми грижи. Но най-после ми дойде в ума мисълта да попитам: „Учителю, Вие какво разбирате под думата „затворен музикален кръг?" С показалеца на дясната Си ръка Учителят ми посочи да се върна и ми посочи стола да седна. Чак сега ми посочи да седна, а преди това аз стоях прав и задавах своите въпроси и тревоги по моята си работа.

- Ще ти кажа: Българската народна музика се движи в затворен кръг! За българите национална игра е ръченицата, за руснака - казачока, за поляка - полката, за турчина - кючека. Българинът, като играе своята ръченица, я играе живо, че тепа, тепа: нали си виждал как жените по селата белят и перат платното на реката, като тепат, тепат с дървото, наречено тепачка - докато свършат прането, бая се баядисват. Така и тук - той играе, но тепа с краката, после се баядисва, запъхтява се, изморява се, па седне на трикрако столче и диша с отворени уста, дано се отмори. Изиграл е ръченицата и сега седи и пъхти уморен и за нищо в момента не го бива и не иска да мисли. Ето това е затвореният кръг на българската народна песен!

- А какво нещо е, Учителю, отворен кръг? - го запитвам аз, неразбиращ нищо.

Учителят отиде до калъфа на цигулката Си, извади я и ми каза: „Хайде да излезем навън!" А навън, на двора, на трапезните маси бяха насядали към 50- 60 човека от нашите приятели. Беше към 5 часа следобед, неделя, така че в това време имаше много хора, излезнали пред салона, защото знаеха, че Учителят може да излезе и да проведе някоя беседа с тях или да пеят песни с Него. Когато Учителят се зададе с цигулката, всички подскочиха радостно и с оживление, защото знаеха от опит, че в такива случаи, щом Учителят излиза с цигулката, ще даде някоя нова песен. А да присъствуваш на едно такова събитие е повече от откровение на Духа. Този миг се помни от всички до края на живота им. Аз си спомням как приятелите след десетилетия разказваха как някой от тях е присъствувал, когато Учителят е давал за пръв път еди-коя си песен - за тях това бе невероятно изживяване като души в истински контакт с Духа на Учителя, откъдето се сваляха тези песни.

Ето и сега ние присъствуваме на подобен исторически момент. Учителят започна да свири „Слънчеви лъчи" с цигулката. Ние стояхме като прехласнати. Накрая Той спря и каза: „Аз съм работил 15 години върху тази песен да я създам, но не съм я пял и свирил пред никого досега!" И ме погледна.

Тогава разбрах, че досега ние не бяхме готови да приемем тази песен. Ето, аз лично, цели три години слушам със собствените си уши как Учителят ме заговарва за затворения кръг на българската народна музика, но нали не съм с будно съзнание, само мълча и кимам с глава, че уж разбирам какво ми се говори, но съзнанието ми е затворено за този въпрос. Вероятно и при мене имаше петно в съзнанието и не ми позволяваше да бъда буден за светлината, която Учителят насочваше години наред с повдигането на въпроса за затворения кръг на българската песен. Но аз тогава не бях готов. Понеже единствено аз се занимавах с народните песни от Школата и ги пеех пред Учителя, то се чакаше моментът моето съзнание да бъде готово и да се отвори за този проблем. Трябваше някой да стане проводник и чрез неговото съзнание Учителят да отключи веригата души, завързани за него, за да може по нея да протече знанието на Учителя и да освети нашите обикновени човешки съзнания.

Ето, навън Учителят свиреше „Слънчевите лъчи", а сестрите-музикантки слушаха също - там бяха д-р Давидова, Весела Несторова и др. И тогава Учителят повтори много пасажи от „Слънчеви лъчи" и се научи тази песен. Учителят даваше и думите. Някой казваше по-късно, че са дадени от Весела Несторова. Аз твърдях, че ги слушах от Учителя. Но всички други твърдяха, че Учителят наредил да ги напише Весела Несторова. Възможно в онзи момент моето съзнание да не е било будно, да е било в сянка и аз да не съм разбрал. Има такива случаи в Школата - един е буден за едно, друг е буден за друго. Ето, аз ви дадох примери с песните на Учителя, при които моето съзнание е било будно, а други са били в пасивно и спящо състояние. Защо и аз да не съм бил тогава пасивен и да съм разбрал погрешно? Затова, като се съберат всички будни точки в съзнанията на учениците, се получава светлата линия, по която трябва да се движи пътят на учениците в Школата. Затова всяко нещо трябва да се проучи и да се събере и тогава ще се получи възходящата линия на познанието, което представлява проекция на светлината от света на Мъдростта.

Накрая Учителят обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг означава, че като свири и играе човек, да завърши песента и играта пълен с енергия, да чувствува влечение да се захване за работа, да има едно възходящо течение на мисълта, да има едно разширение на чувствата във възходяща посока, а не да бъде изморен и да иска да почине, да пъхти и пъшка от преумора.

Учителят ни даде един обикновен пример, но ние не го разбрахме, беше за нас още теория. След време обаче аз разбрах от опит какво означава затворен кръг в българската народна музика. Как ли? По-големият ми рожден брат Боби почина при игра на ръченица. Отива брат ми Боби на имен ден на свако ми Никола за сина му Тодора. Събират се на угощение. В село Водица има духова музика, идват да свирят на тържеството и понеже брат ми е бил първенец по танци и хороводен пръв играч, става да покаже какво може от млади години, заиграва се, запъхтява се, пада и умира. Всички се чудеха как е възможно такова нещо, а аз тогава разбрах силата на затворения кръг - та рожден брат ми е това, а не шега работа и разни там теории. И точно на мен да ми се случи - но нали чрез мен се движи целият този въпрос за затворения кръг на българската народна музика и Учителят ме е поставил да водя това хоро, затова ми се случиха толкова неща и изненади, но накрая се получи една опитност от събрани знания, закачени едно за друго.

Учителят даде пример как да се играе ръченица в „Слънчеви лъчи", която да има възходящо начало. Когато изучавахме упражненията, беше топло време и Учителят нареди да се сложи един голям стожер на поляната, на него да се сложи една голяма ламба от 1000 вата, та осветяваше цялата поляна и ние до късна вечер изучавахме Паневритмията и „Слънчевите лъчи" заедно под ръководството на Учителя. Бяха незабравими вечери!

Слънчеви лъчи

1. Зора се е чудна зазорила,
тя живота нов е проявила.
Слънчев танец в планината заиграваме
и задружно ний запяваме слънчевите песни.
(Повтаря се цялото 1.)

2. Те сърцата ни разтварят за лъчите,
Слънцето ни проговаря чрез игрите.
Нов живот ни то дарява,
нова светлина, нова светлина.
Скърби земни разтопява с' свойта топлина.
(Повтаря се цялото 2.)

3. Вярна стъпка ти вземи,
светла мисъл приеми -
тя живот ще та дари,
радост нова и красиви
бъднини ще изгради.
(Повтаря се цялото 3.)

4. Все напред, в строен ред,
смело ний тръгваме напред.
Към живот чист и нов
мощен зов пращаме навред -
Иде веч в света братство и любов!
(Повтаря се последният ред.)

5. В нашата Земя нов живот кога изгрее,
всичко живо ще запее за слънцето.
В знание, любов и свобода всеки ще живее.

6. Пътят нов е готов,
от кръга тесен излезни!
Към върха, към възход
в дружен ход смело днес тръгни!
Горе те зоват светли висини,
ти към свобода пътя поеми.
(Повтаря се цялото 6, 6 пъти)

7. Ти си ме, мамо,
човек красив родила,
умен да стана,
добре да мисля,
добре да любя -
туй животът е на рая.
(Повтаря се цялото 7.)

8. Рай, рай, рай, рай, рай,
рай, рай, рай, рай, рай,
рай, рай, рай,
рай, рай, рай, рай,
рай, рай, рай, рай, рай, рай,
рай, рай, рай,
рай, рай, рай, рай,
рай, рай, рай, рай, рай, рай.
Туй е рай, рай, рай.
(Повтаря се цялото 8.)

9. Кажи ми, кажи ми, кажи ми,
сладки думи две!
(Повтарят се двата реда.)

Твоите думи две,
сладки думи две.
(Повтарят се последните два реда.)

10. Туй е рай, туй е рай, туй е рай,
туй е рай, рай.
(Повтаря се цялото 10.)

„Слънчеви лъчи" е публикувано още по времето на Учителя, като участвува Весела Несторова, и бе отпечатано на улица „Гурко" 22, „Литопечат", в печатницата на Славчо Печеников.

ВК: Значи Вие бяхте причината, за да се предаде тази песен „Слънчеви лъчи". Той тогава за пръв пътя създаде, нали? ПГ: Не, знаеш какво, Учителят е работил, каза, много години за тази песен. Той каза: „Аз 15 години съм работил върху нея", но не я е пял пред никого и затуй стана, взе цигулката и излезе вънка и пред всичките започна да я свири. И тогава повтори много пасажи от песента и коджа се научи още същия ден, ВК: А думите кой даде? ПГ: Той. Думите ги даде Учителят. Някои казват, че уж Весела Несторова. Не е вярно. Учителят даде и думите тука.

Всички слушаха Учителя. Той обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг значи, като свириш и играеш, то да завършиш играта пълен с енергия. Човек да бъде пъргав, да чувствува влечение да се залови за работа, а не както кога е играл ръченица, да се чувствува изморен, изтощен.

През 1942 година излезна под печат в книжка „Слънчеви лъчи" и днес вие имате и музиката, и думите, и движенията, което е първичният слънчев ритъм на живата природа, които бяха свалени от Учителя от Божествения свят. Музика, движение и говор представляват едно Цяло на живота, който слиза от центъра на Вселената към периферията, наречена от Учителя като Мирова Любов и възвръща се като Космическа Обич; две течения в Природата: едно - от Космическия Център към периферията и второ - от периферията към Центъра, които представляват общият Космически Ритъм на Вселената.

В Паневритмията, в движенията на „Слънчеви лъчи", участвуващите се нареждат по двойки в 12 лъча, насочени към центъра на кръга, а други двойки се нареждат и образуват външен кръг по окръжността, което представлява колелото на живота и обединява 12-те лъча. Така че имаме една очертана окръжност с прекарани 12 радиуса към центъра на окръжността, съставена от двойки живи хора, които са 12 лъча от играещи двойки. Тези 12 лъча разделят кръга по 30 градуса от окръжността, която е 360 градуса, и представляват 12 фази на Космическия Ритъм, които фази се наричат знаци на Космическия Зодиак. Те предстааляват 12 врати, през които влиза космическият живот у нас. Така центърът на кръга представлява Слънцето като център на Слънчевата система, а 12-те врати, 12-те лъча от двойки са 12-те знака на Зодиака, през които преминава слънчевата енергия през 12-те месеца на една година, като за един месец Слънцето изминава 30 градуса, или един зодиакален знак.

За тези 12 лъча, чрез които влиза животът у нас, идващ от Космичния Център, е отбелязано и в Откровението на Йоана (гл. 21, ст. 12) като 12 врати, през които трябва да се влезе в светия град Ерусалим, слизащ от Небето, от Бога, като небесна скиния на Бога, където човеците ще обитават, а небесната Слава ще ги осветява и сам Бог ще ги управлява. А всеки лъч е съставен от 6 двойки или от 12 човека, а 12-те лъча представляват: 12 х 12 = 144. Или, в кръга, представляващ Космическия кръг, играят 144 човека, като лъчи, а това е числото 144 000 души, за които се говори в Откровението на Йоана (гл. 7, ст. 14), на които е ударен печатът на живия Бог - върху челата на слугите на живия Бог, които са служители на Великото Всемирно Бяло Братство, глава, на което е Христос (гл. 14, ст. 1). Между тях има представители на всички народи от миналото и настоящето и те са десетките хиляди тържествуващи ангели при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога. (Послание към Евреите, гл. 12, ст. 22-23). Христос е колективен Дух, Той е сбор от всички синове Божии.

Човечеството досега е живяло в Колективното Подсъзнание и сега излиза от него и влиза в Колективното Съзнание, благодарение на идването на Всемировия Учител, Който дойде да задвижи този Космически кръг и да извади от затворения кръг музиката на българският народ, а чрез него, като уд и орган в Колективното Съзнание и организъм на човечеството, да изведе и човечеството от Колективното Съзнание в Космическото Съзнание, наречено Свръхсъзнание.

Това започва с пробуждането на човешкото съзнание - знанието за това е дадено в Словото Му. За пробуждането на човешката душа е дадена музиката Му, а тук, в „Слънчеви лъчи", излизането от затворения музикален кръг започва от „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй животът е на Рая." Започва пробуждането на човешката душа, започва пробуждането на народната душа, започва пробуждането на колективната човешка душа на цялото Човечество. Това е пътят на Човечеството от затворения кръг към свободата, от затвореното Колективно Подсъзнание към Колективното Съзнание и оттам - към Космическото Съзнание на Духа. Амин.

(Виж: Беседи, обяснения, упътвания - събор Търново, 1921 година, с. 15 - 16, 18, 26 - 27, 31, 40 - 41, 43, 45, 48, 59, 60 - 61, 129, 301.)


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ