През 1930 год. ние отидохме с братя и сестри, много народ, на Рила, за пръв път на лагера. Тогава тази страна, източната, където е сега хижата, бе покрита с гъсти клекове, просто не можеш да минеш оттам. Впоследствие направихме просеки, пътеки, така можахме да минем от тази страна. А първо посрещахме Слънцето от под третото езеро отгоре.
Когато най-напред отидохме там и се настанихме на нашите палатки, Учителят имаше една палатка, бяха услужили на Учителя с една турска палатка, конусовидна, с един як кол по средата. През нощта имаше страшна буря и дъжд, гръмотевици, изобщо посрещна ни Рила със страшна буря и се счупи колът на палатката на Учителя. Хем колът беше дебел. И сутринта Учителят каза: „Видите ли този кол колко е здрав?" - показва ни. - „И се счупи от буря. А знаете ли защо беше тази буря? От вашите недоразумения тука, защото вие не се обичате един други. Вътре в душата си се мразите. И колът на моята палатка се счупи. Колът се счупи от вашите недоразумения. Бурята беше поради недоразуменията, които имахте между братя и сестри." Вътрешно не се обичат, значи.
