Този Цеко по професия е електричар, работеше в града, в електроснабдяването. Където стане повреда, той отиваше да поправя. Изобщо, електричар е. И електричеството го уби най-после. Цеко като се помина, Учителят беше в Мърчаево, а Цеко се помина на Изгрева. И по същото време Учителят казал: „Цеко е тука." Пък ние знаехме, че Цеко е на Изгрева, при моята къща му беше бараката. А пък то стана така: някой си Ботушаров командвал всичките работници по електричеството и Ботушаров накара Цеко да вземе от нашето електричество, от моя клон, и да светне там, защото неговият е повреден. Цеко беше у дома. Ботушаров беше напуснал града, защото беше по време на бомбардировките. И аз казах: „Цеко, да отидеш да ми поправиш електричеството, защото нямам ток." Цеко се качи горе по една дълга стълба и оттам се заприказва пак за нещо. Забравил да си вземе пък клещите. Спусна ключа от своята барака и каза: „Иди, върху масата ми са клещите и или ги донеси." Цеко седеше горе на стълбата и като ми пусна ключа си, аз отидох в бараката му, взех клещите и му ги донесох.
Когато му ги подадох, той се заприказва и си отвлече вниманието. Приказваше за една наша Калинка, която дружеше с един брат, а пък Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано. И най-после той решил и тъкмо ми казва: „Брат Пеньо" - пък Калинка е родена в моето родно село, обаче е в братството, и тъкмо ми казва: „Калинка", и токът го удари и понечи да падне и падна върху мене и го положих на земята. Правих му изкуствено дишане, какво ли не го правих. Там имаше един германски лекар, който дойде и казва: „Пулсът му е спрял вече, излишно е да му правите изкуствено дишане. Той е умрял вече." Това беше за Цеко.
