Йордан Савов беше богат, имаше къща на четири етажа. Той беше от София. Дъщеря му беше женена за един училищен инспектор. Тази къща, високата, от западната страна на английската легация, е неговата, Савов искаше да проповядва с Балтова. Учителят в беседите Си беше казал така: „Вие като лягате да спите, се завивате с дебела завивка. Гледайте да се завиете с тънка, магнетична завивка, а не с много дебела." Савов и Балтова решили да проповядват. Отишли у някакви хора, които ги харесали и им постлали вкъщи, а те рекли: „Ние ще спим в градината." Поискали да им постелят там някаква рогозка, а не нещо по-дебело, като казали, че с магнетична дреха ще се завият. И ходеха те по селата да проповядват. Хората ги канят да ги нахранят добре, да ги завият да спят, а те с магнетична дреха ще се завиват. И от това на Балтова й отекоха краката, станаха като сомуни надути и тя тръгна по бани.
Това беше, мисля, 1920 г. Аз бях тогава ученик и си дойдох в София и отидох при Учителя. Ама аз Учителя Го познавах още като войник в Скопие, като ме пуснаха в отпуска, аз отидох и Го намерих. Че като отидох, Учителят ме познаваше вече и ми каза: „Ще останеш на обед тука." И аз останах на обед там. И като на обед седнах там и които прислужваха, донесоха ядене и едни тънки филийки, пък аз на село съм научен да ям по кило и половина хляб на ден - много хляб. Беше и Учителят, пък имаше и друга, поканени софиянци на този обяд. Докато се обърнат, аз филията я изядам. А Учителят каза: „Дайте хляб тука!" И веднъж дадоха, аз го изядох. Дадоха втори път и трети път. Учителят се поразсърди на тия, които прислужваха, и каза: „Дайте хляб тука, много хляб!" Аз ям хляб, а те дават тънки филийки, да хвъркат, така.
Дойде и Николина Балтова тогава. А пък мъжът й, Балтов, беше, на когото се отчитат на цяла България железопътните гари. Той беше родом от Пловдив и баща му беше много заможен. А Балтова каза: „Къде ще спиш нощес?" Рекох: „Аз ще отида на хотел, аз нямам познат тука." - „Не може, каза, наш брат да отива на хотел. Аз ще те заведа у дома." Там пред всичките говори така.
И като се нахранихме на обед, Балтова ме поведе. Живееха на ул. „Бистрица" 10. Балтова раздала на съседите масите, столовете, дрехите, всичко. Раздала всичко, защото ще се завива с магнетична покривка. Обаче впоследствие, като се разболя и ходи по бани, при лекари, я съветваха да си купи отново покъщнина и вече всичко изпълняваше.
А мене ме държеше за ръка, като отивахме към тях. Тя беше много елегантна и действително, че в нея се влюбваха чужди хора. Вземаше ме и ме водеше на Черни връх, обаче тъй бърже вървеше, че аз не можех да я стигна. Тогава тя беше млада, елегантна и пъргава.
Тя беше придумала жената на брат Калудов, който беше диригент на братския хор от Варна - военен диригент, обаче вече като пенсиониран си направи къща на Изгрева, - да си раздаде нещата, че и тези на дъщеря си. А дъщеря им Живка е лекарка сега в Бургас. Живка беше голяма шегаджийка. Когато давахме вечеринки, тя участвуваше и даваше много смешни работи. И така, Калудова раздала дрехите на дъщеря си и впоследствие, като се ожени в Бургас, тя трябваше отново да си купува дрехи, юрган, дюшек. Така става, когато ги разиграват духовете. После си платиха жестоко.
