НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

56. ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ

ТОМ 16
Алтернативен линк

56. ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ


Имахме един брат, Митко Сотиров, който много години беше директор на Музикалния театър, на Мичето Златева беше мъж. 17 години се водиха и после се разведоха. За този развод на Мичето майката е виновна. Тя каза, че Митко имал туберкулоза в гърлото, затуй бил пресипнал и т. н. Пък той е музикален. Майка й постоянно повтаряше: „Остави го, мари, остави го!", и тя го остави. ВК: А той сега още си е жив! ПГ: Той си е жив, и сега си е жив. Тя сега вече, той се разведе с една, после втората като че ли се помина, и Мичето се мъчи сега, дано да стане втора женитба, ама... ВК: Да има кой да я гледа, а?

ПГ: Те са едни, които шушукат, тихо говорят, обаче са злъчни. Моята къща беше отгоре на пътя, пък тяхната - отдолу. Аз дружах с Елена Хаджи Григорова - тази, която събуди мърчаевци, там, в Мърчаево братята. А пък Златева идеше и оставаше. Само трябва да мине отдолу на пътя, за да си отиде в нейната къща, ама оставаше да спи на Ленчето в краката просто. Елена живееше у мене на квартира в едната стая. „Абе, защо не си отиваш да спиш у вас на спокойствие?" - „Аз обичам Ленчето!" А пък тя обичала да даде дъщеря си на мене, зет да ме прави. И затуй оставала при Ленчето. Дене я намирам при Ленчето. Това на Мичето Златева майката - за да види какви са моите отношения с Елена Хаджи Григорова, за да може да ме прикотка. И все: „даскалчето, даскалчето", все ме хвали, де, Златева.

А веднъж стана така. Аз бях 7 години учител в Кумарица (сега Александър Войково) и най-после ме назначиха в София, в Дианабад. Аз съм учител, пък Каменка 18 години е била в този квартал учителка. Остава Златева да спи тука и назначиха в занималнята нейната дъщеря, тя имаше една по-малка дъщеря, Стефана, тя се помина. Била е в Карлуково, или в Курило - имаше психическо разстройство, шизофрения. „Каменка - рекох - колежка си ми, ела да видиш къщата ми, къде живея." Пък Златева, майката на Мичето, ме гледала през прозора, какво ли ще правя с нея. А Каменка 18 години е била учителка в този квартал. После се ожених за нея. Отидохме у дома за малко и после я заведох, те живееха над въртележката, дето обикаля двойката трамваят. Като излезе от дома, Фанчето (Стефана) веднага се облякла хубаво и дойде при мен и казва: „Аз това за пръв път на теб ти го разправям, Пеньо, аз дойдох сега, ще си живейме. Аз обичам те, ще ти бъда жена, пък ти ще ми бъдеш мъжът." Аз й рекох: „Фанче - тя е Стефана, ама ние по галено й казвахме Фанче, - аз те обичам като сестра, рекох, пък не те обичам като любовница да ми бъдеш или да ми бъдеш жена, рекох и т. н. Иди си!" - „Йок, ние ще се обичаме, ще видиш колко добре ще си живейме!" - „Иди си, казвам, още сега! Стани и си иди!" Тя дойде у дома, иска да ми се натрапи.

Та Златева, ей-такива сестри имаме, дето развалят и зорлан правят нещата и затуй има наши хора, дето се развеждат толкова много; много наши братя се разведоха.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ