Имахме един брат, Митко Сотиров, който много години беше директор на Музикалния театър, на Мичето Златева беше мъж. 17 години се водиха и после се разведоха. За този развод на Мичето майката е виновна. Тя каза, че Митко имал туберкулоза в гърлото, затуй бил пресипнал и т. н. Пък той е музикален. Майка й постоянно повтаряше: „Остави го, мари, остави го!", и тя го остави. ВК: А той сега още си е жив! ПГ: Той си е жив, и сега си е жив. Тя сега вече, той се разведе с една, после втората като че ли се помина, и Мичето се мъчи сега, дано да стане втора женитба, ама... ВК: Да има кой да я гледа, а?
ПГ: Те са едни, които шушукат, тихо говорят, обаче са злъчни. Моята къща беше отгоре на пътя, пък тяхната - отдолу. Аз дружах с Елена Хаджи Григорова - тази, която събуди мърчаевци, там, в Мърчаево братята. А пък Златева идеше и оставаше. Само трябва да мине отдолу на пътя, за да си отиде в нейната къща, ама оставаше да спи на Ленчето в краката просто. Елена живееше у мене на квартира в едната стая. „Абе, защо не си отиваш да спиш у вас на спокойствие?" - „Аз обичам Ленчето!" А пък тя обичала да даде дъщеря си на мене, зет да ме прави. И затуй оставала при Ленчето. Дене я намирам при Ленчето. Това на Мичето Златева майката - за да види какви са моите отношения с Елена Хаджи Григорова, за да може да ме прикотка. И все: „даскалчето, даскалчето", все ме хвали, де, Златева.
А веднъж стана така. Аз бях 7 години учител в Кумарица (сега Александър Войково) и най-после ме назначиха в София, в Дианабад. Аз съм учител, пък Каменка 18 години е била в този квартал учителка. Остава Златева да спи тука и назначиха в занималнята нейната дъщеря, тя имаше една по-малка дъщеря, Стефана, тя се помина. Била е в Карлуково, или в Курило - имаше психическо разстройство, шизофрения. „Каменка - рекох - колежка си ми, ела да видиш къщата ми, къде живея." Пък Златева, майката на Мичето, ме гледала през прозора, какво ли ще правя с нея. А Каменка 18 години е била учителка в този квартал. После се ожених за нея. Отидохме у дома за малко и после я заведох, те живееха над въртележката, дето обикаля двойката трамваят. Като излезе от дома, Фанчето (Стефана) веднага се облякла хубаво и дойде при мен и казва: „Аз това за пръв път на теб ти го разправям, Пеньо, аз дойдох сега, ще си живейме. Аз обичам те, ще ти бъда жена, пък ти ще ми бъдеш мъжът." Аз й рекох: „Фанче - тя е Стефана, ама ние по галено й казвахме Фанче, - аз те обичам като сестра, рекох, пък не те обичам като любовница да ми бъдеш или да ми бъдеш жена, рекох и т. н. Иди си!" - „Йок, ние ще се обичаме, ще видиш колко добре ще си живейме!" - „Иди си, казвам, още сега! Стани и си иди!" Тя дойде у дома, иска да ми се натрапи.
Та Златева, ей-такива сестри имаме, дето развалят и зорлан правят нещата и затуй има наши хора, дето се развеждат толкова много; много наши братя се разведоха.
