ВК: Накрая аз питам, понеже завършва вече една епоха, така общо казано, нали Вие сте свидетел на тази епоха, какво ще кажете накрая? Така, като едно резюме, като заключение.
ПГ: Накрая ще кажа така: че великото Учение на нашия Учител не се оцени от света, че Той остана неразбран и затуй много от обществените отговорници, големите хора, които ръководеха партията и държавата, не оцениха онова, което България има - нашето Учение. Учението на Учителя се разпространи, то излезе вън от границите на България, отиде и във Франция, където има вече голямо общество, отиде и в Англия, отиде и в Русия, отиде и в Америка. Печатните беседи се бяха разпространили вече и излезли извън границите. А Учението на Учителя остана неоценено от нашето правителство. Замисляха даже да извадят костите, последните останки от тялото Му, което беше погребано на Изгрева, и да ги заровят на гробищата, но се намесиха много по-умни общественици, които се наложиха, щото гробът Му да остане за вечни времена пазен там, където Той пожела да бъде погребан.
Остава сега будните хора, които желаят благото на България, според думите на нашия Учител, който каза така: „Един ден българският народ ще разбере, че аз съм бил голям приятел на България и ще ми направят може би и паметник, но да знаят, че аз ще го разруша, ако ми направят. Аз искам Словото, което съм говорил, да остане в сърцата и в душите на бъдещото поколение на България." и затуй остана сега вече да уредим последното - там, където е мястото на Учителя, да направим специална ограда, която да запази гроба Му за вечни времена.
ВК: Искам да се върна малко назад, преди 1957 г. Бях слушал за някакви допълнителни разправии, недоразумения между Михаил Иванов и тукашното братство.
ПГ: Михаил Иванов, който образува ядро от братството във Франция, когато изнася своите речи, притуря някои работи, които не са от Учителя и Учителят не ги е правил. Аз не знам имената на някои ръководители там от теософската организация. Той говорил там, пред братята във Франция, какво, че от Агарта той имал карта, позволение пред човечеството на Земята, че да съществува братството му във Франция и изобщо където има наши братя, че сме имали специален паспорт ли, да го кажа, или специално разрешение. И във впоследствие брат Бертоли слушал тази негова сказка и му поставял въпроси: „Защо Вие притурихте, че Братството имало разрешение от Агарта със специална книжка, определена там от главния ръководител на Агарта?", не ги помня имената. Пък той казал: „Ти трябва да мълчиш. Тия работи няма да ги издаваш пред обществото!" И с това се разделиха. Брат Бертоли застава на страната на Учителя със скромните си средства и ограничен кръг братя и сестри там, а Михаил остава да говори вече не Словото на Учителя, ами да пречупва Словото на Учителя през своите уста, но никога да не им чете беседа от оригиналното Слово на Учителя.
ВК: Вероятно се свързват думите на Учителя, казани на събора през 1922 година. ПГ: Да, и по този начин се тури една раздяла, така. Но братята, които дойдоха от Франция - професор Ломоние и много други, все видни, учени хора от Франция, през 1939 г., те останаха там да подпомагат Братството. Братята французи се отличиха с това, че пеят братските песни на български език във Франция и молитвите ги четат с българския текст, без да са преведени на френски. И така във франция остана братството да съществува в голям мащаб, но под ръководството на Михаил Иванов.
ВК: Ама това е негово братство, щом не четат Словото на Учителя. Това е основното. С песните на Учителя и Паневритмията той си набира последователи.
