С Учителя правехме много пъти екскурзии. Излизахме нагоре по езерата. Отначало играехме Паневритмията при третото езеро, а после започнахме да я правим при Бъбрека. И едно характерно нещо има в това - че след като закусехме, тогава отивахме да правим Паневритмията. Значи, сити сме и Слънцето огрява и стопля поляната. И затуй, като отидехме там и Учителят се събуваше и играехме боси по поляната на Бъбрека. След като се свършваше Паневритмията, нагазвахме всички в езерото Бъбрека. Нареждахме се. След това Учителят казваше: „Всички да си умиете очите, да ги наплискате с водата от езерото" и след това пък: „Хайде да си измиете пък краката!" Измивахме си нозете, излизахме вънка и насядвахме така, за да попие водата, да се изсушат краката и тогаз си обувахме чорапите и обущата.
Друг път излизахме да направим Паневритмията чак горе, при връх Дамга. Ама на по-ниското място, дето е равно. Една сутрин Учителят каза още от вечерта: „Утре си вземете закуска, че ще закусим горе, като направим Паневритмията. Рано ще отидем, рано ще тръгнем." Защото, докато се минат 7-те езера, е два часа, много време, пък имаме възрастни братя и сестри, които Учителят никога не изоставяше. Чакаше всички да се съберат, когато тръгваме. Той се спираше и чакаше да дойдат всички. „Дойдоха ли всички?" - „Дойдоха." Чакаше да си починат и те и тогаз тръгваше нагоре пак.
Една сутрин посрещнахме изгрева, направихме Паневритмията горе и както бяхме насядали така, като гледахме Еленин връх, ни се видя, че е близко. Пък аз предния ден бях ходил на Еленин връх. Той е над Мальовица отгоре. Отидох за един час и се върнах за един час. И Учителят ме попита: „Пеньо, ти като си ходил вчера, за колко време отиде?" Казвам: „Учителю, за около час отидох. И, рекох, там поседях коджа ми ти, така, разгледах наляво-надясно, към манастиря се вижда оттам и после се върнах и минах през Урдините езера на връщане. А иначе по венеца отидох горе." - „Ами тогава - обадиха се много от братята и сестрите, - Учителю, да отидем, щом е толкова близо!" А в планината има едно такова заблуждение на очите: нещата се виждат уж близо, обаче като тръгнеш, фактически не са близо, те са далеч.
Тръгнахме, като Учителят каза: „Които са слабо-силни, нека да дойдат, пък, които са силно-слаби, да не дохождат." Не можаха да изтълкуват братята и сестрите какво е туй силно-слаби и слабо-силни. Тръгнаха. Като тръгнаха, тръгнаха всичките. Дори и сестрата Попова, беше най-възрастна, 75-годишна беше, и тя тръгна. Сестрата Янакиева, много други стари сестри, Янкова, имаше и една баба Анастасия -все възрастни, едва вървят, но и те тръгнаха. А пък Учителят никога не казва на някого: „Ти се върни" или на някого да каже: „Ела." И така, тръгнаха и те. Повървят, повървят малко, пък седнат. Учителят дава почивка. Повървят, повървят, Учителят пак дава почивка.
То не бе един час, ами минаха 3-4 часа и обед дойде, а пък ние не сме стигнали още на Еленин връх. Най-после, Слънцето вече се изви на запад, стигнахме на Еленин връх. Поседяхме там, попяхме и т. н. „Сега - каза - да се върнем. Е, откъде да се върнем?" - „Дойдохме по венеца, все по билото горе, сега пък ще минем през Урдините езера." И ударихме през Урдините езера. И тогава се излъгахме, щото нито аз бях ходил, нито друг. Ами казахме: оттук направо да преминем отсреща. Но то, като вървяхме, вървяхме, то хо-о-о, и чак до реката долу докато стигнем, то се стъмни. А ние сме още далеч, Урдините езера къде са далече! Тогава към възрастните сестри - Янакиева, Попова, баба Анастасия, разни други, се присъединиха млади братя, които да ги подкрепят. И тръгнахме вече нагоре без път. Не знаехме, че там имало пропасти, хей-такива скали. Учителят върви с нас и с Учителя тръгнаха някои. Тъй, ама Учителят върви по-бърже и като се стъмни, братята, които съпровождаха Учителя, вървяха направо нагоре.
Чак към три часа през нощта се върнахме в лагера. Без да сме обядвали, без да сме вечеряли. И после почивахме до късно.
Сетне братята и сестрите се смееха. Казваха: „Ах, Пеньо, Пеньо, ти как ни излъга да отидем на Еленин връх, че било на един час!" Казвам: „За един час е за мене, аз съм млад, енергичен, вървя бърже, тичам дори, а пък сестрата Попова, рекох, и разни други, възрастните сестри и братя не могат да вървят, та затуй стана такова излъгване." А Учителят каза: „Ще имате една опитност. Когато ви кажат нещо, да го анализирате. Кой е, с кого, как ще го извършите и т. н. Да не стават такива работи."
