Като отидохме на Рила, отначало лагерът беше откъм западната страна на реката, дето се изтича второто езеро, а гимнастиките ги правехме на третото езеро. Гдето е построена сега хижата „7-те езера", там беше само клекове и то гъсти, не можеше човек да премине, но ние полека-лека просякохме там, направихме място за палатките си и т. н. Езерата тогава бяха чисти, нямаше никакво петно по тях, или пък да е хвърлено нещо. Много малко туристи са минавали и нямаше хижа тогава, нямаше дори огнище. Идваха само рибари, които нощно време ловяха пъстърва. Някои наклаждаха по някое огънче, така, малко, покрай езерото. После преминахме и отидохме от другата страна на езерото и направихме на Учителя палатката да бъде от другата страна.
Една нощ се разви една голяма буря, ама такава страшна, че счупи кола на палатката на Учителя. А Неговата палатка беше по образец на турска палатка, с конусовидна форма и с много дебел и як централен кол. Бурята обаче беше толкоз голяма, че счупи кола на палатката на две. И на много братя и сестри събори палатките и т. н. Сутринта Учителят каза: „Знаете ли защо се яви тази буря? Тя се яви, защото вие се карате тука. Какво има да делите и защо? Това ли е Братството, каза, да се карате? Вие трябва да се отнасяте с любов, с благост един къмто други, а не да се ненавиждате и да се мразите. Затуй дойде тази буря нощес. И най-важното: Моята палатка беше най-здрава и с най здрав кол, а се счупи и той, защото аз съм виновен, че съм ви довел тука." Така ние разбрахме кой предизвика нощес бурята.
