Един ден на Рила, както си седя, дохожда стенографката Савка и казва: „Брат Пеньо, Учителят те вика." Аз отидох веднага. Учителят ми каза: „Пеньо, можеш ли да ме съпроводиш, да отидем до София?" Аз Му казах: „Учителю, мога." - „Тогава ще тръгваме" - каза Той. Тръгнахме през Сапарева баня и двамата си приказвахме надолу. Придружи ни една приятелка на Мария и Борис Николови, която Борис и Мария изпратиха да дойде с нас, да я заведем в София.
Отидохме в Сапарева баня и Учителят ми каза: „Пазарете една лека кола, да ни закара до гарата в Дупница." Аз отидох и пазарих една кола, като изрично казах на шофьора: „Ще ни закараш на гарата, но не на пясъка в средата на град Дупница." Той каза „Добре." Качихме се на леката кола и за няколко минути стигнахме. Като стигнахме на средата на Дупница, на площада, леката кола спря и шофьорът каза: „Дотук!" Аз го предупредих: „Нали ти казах до гарата да ни закараш, а тук няма да спираме." - „Да, ама до тука е тарифата. Ако платите допълнително, ще ви закарам до гарата." Учителят каза: „Плати му!" И аз му платих. Но после Учителят му каза така: „Слушай, нашите хора минават през Дупница и досега сме ви дали милиони лева. Оттук нататък вече няма да минаваме през Дупница и няма да печелите от нас!"
И се качихме, и така стана. По това време следващата година Славчо Славянски намери път през Говедарци и започнахме да се качваме на Рила през Говедарци, без да минаваме през Дупница.
