През 1933 г. получихме уволнение, като неудобни за границата учители. Министерството на просветата се оглавяваше от либералите. Граничните учители се назначаваха от Министерството на просветата. Отидохме си в София с Еленка. В Министерството ми казаха да отида при адвоката Хаджи Колев. Той ще ми каже защо съм уволнен. Адвокатът ми каза, че сме уволнени, понеже сме дъновисти. И ми предложи да му дам 2000 лв. , за да ме върне пак в село Равна. Аз отказах да сторя това и след дълги разправии се прибрах на Изгрева. Учителят ме запита: „Как вървят вашите работи?" Казах Му, че ми искат 2000 лева рушвет, за да ме върнат пак в същото село. Учителят ми каза: „Ех, пък дай им ги!" Аз Му възразих, че това не мога да сторя, защото всичките учители от Годечка околия ме познават като добър учител и че това е унижение, аз да дам рушвет. Учителят ми каза следното: „Представи си, че те срещне в гората разбойник и извади срещу тебе пистолет и ти казва: „Парите или живота!", какво ще предпочетеш? Дай им парите. Те са разбойници. Сега са на власт като културни хора." Аз рекох: „Учителю, аз нямам тази сила, да дам."
Носех заявление, подписано от всичките селяни, че молят Министерството да върне техния учител и учителката. Обаче той каза: „Мен заявление не ми трябва. Ако дадеш пари, ще те върна. Като не дадеш пари, няма да учителствуваш."
Тогава председател на Учителския съюз беше Досю Негенцов, висококултурен човек, широк социалист, и секретарят на Учителския съюз беше Иван Пастухов. Те се явили при министър Бояджиев, на просветата, и му казали: Какво правиш? Я виж, цяло село протестира против това!" А пък министърът казал: „Абе, орезилиха ме тези мои началници и партийни членове, ама ще го назначим в Кърджалийско."
И ме назначиха в село Казалджик-Кафтан, Кърджалийска община, в турското училище.
На другия ден - 13.I.1933 г., като се явих там, ме попитаха ме: „Защо Вие, колега, сега, по Нова година се явявате тук новоназначен учител?" Аз им казах, че съм уволнен неправилно от сръбската граница от добрите, рекох, „либерали". Понеже малко саркастично се отнесох с тази дума, това подразнило учителката, която ме запита. Тя била жена на някой си Кирков, който преди един месец бил освободен от затвора, защото вземал рушвет на разни чиновници и ги уволнявал, а после ги назначавали пак с рушвет. Тя казала на мъжа си: „Новоназначеният учител в Казалджик-Кафтан изказа неодобрителни думи за Министерството на просветата, за либералите."
На другия ден си направих акта за встъпване в длъжност и тръгнах да го занеса на пунктовия учител. На горния край на Кърджали ме срещна един човек с чанта, добре облечен, спря ме и ми каза: „Вие да не сте учителят от Казалджик-Кафтан?" Рекох: „Аз съм." А той бил инспекторът на Кърджалийска околия. „Слушай-каза, - да ти кажа. Тук кърджалийските здания и улиците, и дуварите имат особено свойство: каквото се говори на горния край, при погребите на Кърджали, се чува чак долу, на река Арда. Да внимаваш! Снощи си говорил нещо в турското училище, бъди внимателен!" И си отиде човекът.
Аз отидох, дадох си акта за встъпване в длъжност на пунктовия учител. На връщане се спрях в книжарницата на Калайджиев - единственото място, където учителите от околията се срещат. Седя, но така съм измъчен, уволнен неправилно и дошъл тука, и какво снощи съм казал пред една учителка, това станало достояние чак в Министерството в София. И тъй, на другата сутрин седя пред книжарницата, не виждам никакви познати сред колегите и колежките. Те си приказват, учители от околията, приятели, приятелки, вземат си каквото им трябва от книжарницата и си заминават по селата. Пък аз съм се обърнал навън към шосето и седя омъчнен. Изведнъж един човек ми казва: „Пеньо, какво правиш тука?" Обръщам се аз и виждам Стефан Тошев от Севлиево, бивш следовател, а пък сега прокурор. „Какво правиш, викам, ти тука?" - „Аз съм, каза, главен прокурор в Окръжния съд тука, в Кърджали. Ела." Аз му казах 2 - 3 думи. Той каза: „Недей говори тука. Ела с мене." И ме заведе в съдилището, в канцеларията си. Тогава аз му разказах цялата история с нашата гавра, че рушвет са ми искали и т. н. Оплаках му се също, че при мен дойде и мъжът на една учителка, пред която бях говорил вечерта, и каза: „Вие ли сте учителят от Казалджик-Кафтан?" - „Аз съм." - „Слушай, ти снощи си говорил, нещо против либералите, ще видим, тая работа." А главният прокурор Тошев ми каза така: „Този мръсник аз преди един месец съм го пуснал, лично аз ходих да го пусна от затвора. Той прави тук поразии. Либералите са разделени тук, в Кърджали, на две. Околийският управител е от едно крило, които са честни и почтени либерали, а пък ей-тоз уволнява разни чиновници и им взема рушвети и ги назначава. Аз мога сега много лесно да го наредя. Щети дам белязани банкноти, ти ще му ги дадеш, аз ще го обискирам след това и ще го туря пак в затвора. Но в съдилищата ние, съдиите, имаме едно правило: в рядко биволско лайно камък недей хвърля, защото ще те опръска. Понеже и съдилището е под Министерството на либералите, ще ме намерят мене виновен нещо и ще ме уволнят от службата. Затова го търпя, този човек. Той се мъчи по всякакъв начин да се запознае с мене, но аз даже не му отговарям на поздравите. И сега, да знаеш, той седи хей в оная кръчма, гдето е срещу прокуратурата, и знае, че ти си дошъл тук. Той те наблюдава. Като излезеш оттук, той ще излезе от кръчмата и ще те пита къде си бил. Него го е страх от околийския управител, па и от мен го е страх. Ти ще му кажеш само: „Бях при главния прокурор!" - "Ами какъв ти е?" като те запита, ще му кажеш: „Роднина сме." И повече няма да му даваш никакви обяснения."
И действително, седях аз и разговаряхме със Стефан Тошев, докато се мръкна и той каза: „Отивай си сега!" Като си тръгнах, оня излезе от кръчмата и тръгна с мене надолу към книжарницата на Калайджиев. „Къде ходи?" - ме запита той. Казах: „При главния прокурор." - „Защо ходи при него?" Рекох: Той ми е роднина." - „Абе, откъде?" Рекох: „Роднина ми е." - „Слушай, вика, в Казалджи квартал има много яйца, ще ми събереш 100 яйца и ще ми ги донесеш!" Рекох: „Няма да ти дам нито пукнато яйце!" Троснато му казах така. И той ме погледна така, замълча и се върна. Разбра, че удари на твърдо.
Този ден, когато говорихме с прокурора Стефан Тошев, като си тръгнах, си купих два хляба. И като отидох в селото, където съм вече новоназначен, турците ме попитаха: „Не бу, бе, даскал?" - „Екмек ял дъм." Значи: „Какво е това, бе, даскале?" - „Хляб съм си взел." - „Алмаим бис вереджас екмек!" - "Недей купува, ние ще ти даваме хляба!" И до края на учебната година три пъти на ден се донасяше ядене за мен и за турския учител, с когото работехме в турското училище.
Така аз спестих 12 000 лева в спестовната си книжка, дето съм бил учител в Казапджик-Кафтан, Кърджалийска община. С тези пари започнах да си правя къща на Изгрева. Мястото бяхме купили с Еленка през 1932 г. от слепия полковник Захариев чрез ходатайството на Тодор Стоименов, който бе добър приятел на Захариев.
На 19 май 1934 г. Дамян Велчев и Кимон Георгиев смъкнаха блокарското рушветчийско правителство и взеха властта. След преврата подадох заявление чрез ревизия мен ме върнаха пак учител в село Равна, а Еленка по съвет на Учителя се пенсионира, защото Учителят й каза, че тя няма дълъг живот. Да се занимава със Словото Божие до края на живота си. И действително тя заболя. И след две и половина години тежко боледуване се помина на 31.Х.1948 г. Тя беше на 58 години. Аз бях тогава 50-годишен.
ВК: А когато искаха да Ви вземат учител за Вашето село, когато Вие споделихте с Учителя, какво стана после? ПГ: Той ми каза: „Аз те съветвам да не се връщаш в селото си." И аз останах учител в турското училище и после се преместих. ВК: Защо Той Ви посъветва да не се връщате? ПГ: „Пророк -казва - в своето си село не е приет. Те те викат да те използват." А пък аз всяко лято с Учителя, от началото до последния Му престой на Рила, бивах с Него и бях на разположение на братството. „Те те искат, за да те използуват, че да те лишат даже и да дохождаш да слушаш Словото Божие." И затуй Учителят не ме посъветва да се върна в родното ми село.
