Живеехме в една квартира аз, Георги Събев, Станко Ненов, всички от село Водица, Никола Стоянов Мисирджиоглу и Александър Кояджиков от село Паламарица и пастирът на евангелската църква Методи Ж. Марков от град Варна. В сряда ние имахме школа, та пастир Марков бързаше да свърши събранието си в евангелската църква, за да дойде на братското събрание в школата ни. Готвехме си и заедно се хранехме, всички бяхме вегетарианци.
В село Ковачевец заболяла Русана Петкова и изпаднала в транс. Няколко дни продължава трансът. В излъчването си тя се срещнала с много познати, които скоро си били заминали. Възвърнала се към здраве и започнала да разказва с кои се е видяла и да предава на живите разни поръчки. Явих се при тая жена и заварих няколко жени, дошли да я питат за своите заминали. Като слушах как обяснява Русана на слушателите си, разбрах, че материята не й е позната. Взех думата и обясних, че човек е безсмъртно същество, че може да говори с умрелите или да иска нещо от свои заминали чрез ясновидци. След разговора Русана и съседката й Гена Георгиева, както и дядовата Ганчова снаха Цокева, ме помолиха в събота, като си отивам за Водица, да минавам през Ковачевец и да им говоря. Така се създаде един кръжок от наши хора. Започнахме да правим събрание в неделен ден или в събота вечер, когато си отивах за Водица.
Свещеникът на село Ковачевец обаче се яви върл противник на учението на Учителя. Дойде един ден брат Боян Боев и поиска да изнесе беседа в читалището. Разрешиха му. Но всред беседата кметът, подстрекан от попа, арестува брат Боев и го остави да спи в общината. На сутринта през Водица и през гара Асеново го изпратиха за София, като го заплашиха, че ако се яви пак в Ковачевец, зле ще се разправят с него.
В Попово, в нашата квартира, правехме събрания: аз, Георги Събев, Станко Ненов, Никола Стоянов Мисирджиоглу, Александър Кояджиков, сестра Козарева, Методи Марков и понякога учителката ни по руски език Лидия Комарова.
Един наш брат от град Шумен правеше цигулки. Той бе писар в съдилището, но не стигаше заплатата му за изхранването на тежкото му семейство, затова търсеше и странични доходи и му идеше отръки да поправя струнни инструменти. А правеше и цигулки. Но не от явор, а от орех. А орехът не е музикално дърво. Аз често посещавах брат Цаню и семейството му. Имаше дъщеря, моя връстница, син в горните класове на гимназията, и друг син - ученик в началното училище. Бай Цаню бе умен и весел човек. В разговора си разказваше разни поучителни приказки, анекдоти и разкази.
