Когато бях шестгодишен, от носа ми по различно време през денонощието започваше да тече кръв, когато спя. Ако запушех ноздрата, от която течеше кръв, тя се връщаше в устата и аз я гълтах. А после я повръщах. Баща ми купуваше от гр. Попово лекарството железен шестохлорид, обаче кръвта продължаваше да си тече. Стана сутрин и възглавницата ми - заляна от кръвта, която бе текла от носа ми.
Един петъчен ден баща ми отива в гр. Попово и влиза в аптеката. А там се наредили много хора. На висок глас попитал хората, построени на опашката, дали някой не знае някое народно лекарство за спиране на кръвоизлив от носа. По едно време един селянин го побутнал и го отвел настрана. Казал му да счупи 10 яйца и черупките ще ги изпекат, но да не изгарят, само да се зачервят. Да ги стрие, да се размазват между пръстите му. Да сложи стрития прах в една носна кърпичка. Щом потече кръв от носа, да сложи от този прах на съответната ноздра. И за късо време да не диша през тази ноздра, а през устата. Това го направихме. Разчупиха 10 яйца, нашите ги опържиха и ги изядоха. А от черупките, след като ги опекоха, направиха праха. Два пъти напълних ноздрите си, и кръвоизливите спряха. И ето, вече съм 93-годишен и досега кръв от носа не ми е текло. Това се казва народно лекарство. И то - вълшебно.
