В турско време е нямало железници, а от град Свищов, където се стоварела стока, каквато идела по река Дунав, се е пренасяло с биволски кервани до гр. Варна. А биволските кервани нощували в село Водица на дядовата Бобева чешма. Дядо Боби е син на Дели-Пеню. В по-ново време иманяри разкопаха и развалиха дядовата Бобева чешма, мислейки, че ще намерят закопано злато. Чешмата остана само с едно корито и един чучур. В селото имахме още една чешма - Калюджова чешма, построена от Калюджиевци. Когато тя се повреждаше и водата спираше, всякога идваха при моя баща - Ганю Бобев, и взимаха и разрешение от брата на баща ми - чичо ми Иван Бобев Дели-Пенев. И така Ганю Бобев и брат му Иван Бобев поддържаха водата на Крайната чешма. Така я наричаха водата на дядовата Бобева чешма. На Крайната чешма направиха перално корито, където лятно време жените избелваха платната.
