53. ПОРЯДЪКЪТ

От една случка, която имах с Учителя, разбрах от какво грамадно значение е за ученика, когато ще върши нещо, ще разрешава някаква задача, да има предвид разумни съображения.

В 1925 г. Учителят проведе събора за последен път в Търново на лозето и вилата, която имахме там. Следващата година, Той проведе събора в София на Изгрева. Съборите, както вече отбелязах и този път бяха дни на голям подем, топла и приятна обмяна между всички приятели от София и тези дошли от провинцията. Съборните дни ние всякога очаквахме с голяма радост и ожидание още повече и затова, че той за първи път ще стане при нас в София на Изгрева. За многото гости, които идваха, братя и сестри от всички краища на страната ни, помещения нямаше достатъчно, затова всяко семейство или отделен брат или сестра си имаха палатки, които се построяваха на определено преди това място. На този първи събор, който стана в София на Изгрева през лятото на 1926 г. място за палатките беше определено пред стаичката на Учителя, която малко преди това Му беше построена. Тогава даже Тя не беше още измазана отвън. Братята и сестрите, които бяха дошли от провинцията, бяха построили на това място палатките си в недостатъчно добър ред, кой както намерил за добре. Братята старейшини, които имаха за задача да организират външната страна на събора, не бяха се сетили, че ще бъде по-добре, ако и тук се внесе порядък, палатките да бъдат наредени все пак в някакъв ред. Една сутрин, преди още да беше почнал събора, отидох към „Белият град", както аз наричах това селище. Когато отидох там, гледам Учителят идва към мене и ми казва: „Трябва палатките да се наредят в по-правилен ред". Едно от качествата ми като човек е да не отлагам нещата и най-вече, когато от Учителя е предложено нещо. Още в същият момент, почнахме с Него да размерваме и планираме тяхното нареждане. Между Него и мене стана въпрос, как да ориентираме редиците, по които ще се построят палатките. Но нали винаги бързах, не изчаках Учителят да каже как да стане това и дадох своята идея за разрешаването на този въпрос. Учителят ме погледна и каза: „Какви ти са съображенията за този план?" Разбира се изложих ги. Усмивка на доволство грейна по лицето Му. Аз може би не дадох най-правилното разрешение, но имах своите разумни и оправдаващи доводи. Това разбрах беше най-важното, да се мисли добре, преди да се започне някаква работа. Доброто мислене е най-важното, затова дават задачи на човека, за да се учи все по-добре и по-добре да мисли. Това беше хубав урок за мене, че аз трябва все по-добре и по-добре да се уча да мисля. По това мое предложение, заедно с братята и сестрите, които дойдоха, не знам защо преди това ги нямаше, бяха отишли някъде, започнахме и наредихме палатките.

Знаете ли защо Учителят прекъсна съборите в Търново?

През 1925 г. поповете и владиците започнаха голяма шумотевица и много остро започнаха да говорят срещу Учителя. Направиха петиция, събираха подписи от търновското гражданство и ги изпратиха в София. И затова през 1926 г. събора бе в София и то на голата поляна. Времето бе навън слънчево, слушателите прави или седнали на тревата слушаха Учителят, който държеше беседата си на една скована от летви катедра с навес. Останалите спяха на палатки, на открито. Хранехме се на открито седнали на столове, пейки. А казаните бяха сложени по средата и там се раздаваше храната през този събор на 1926 г.

А през 1927 г. се построи големия салон и Учителят говореше в салона, а останалите слушаха през мястото за вратите и прозорците, които есента се сложиха.