39. ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА

Големият салон на Изгрева, в който Учителя щеше да държи своите беседи, беше готов към края на лятото на 1927 г. Дойде и есента, и първите признаци на идващата зима бяха налице. Трябваше да се помисли и за отоплението на салона. По това време за отопление на помещения се използуваха печки тип „Перник", които горяха само с дърва и въглища, друг начин нямаше. Старшият брат - домоначалникът Петко Епитропов, докара една голяма печка от този тип и кюнци, а ние младите трябваше да я поставим. Точно в този момент, ми се наложи да отида по важна и неотложна работа в града и затова помолих някои братя, които имаше там, да поставят те печката и кюнците. Върнах се едва привечер. Гледам печката поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави приклекнали вън пред салона. „Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката?" Запитах ги бързо аз. Защото разбрах, че нещо се е случило, най-после един от тях хленчейки каза: „Абе, то я поставихме, поставяхме я цял ден. Но Учителят идваше и все беше недоволен от поставянето й". От многото случай, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва. Разбрах, че братята са направили някакъв пропуск, без да могат да разберат затова. Влезнах в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от кюнците е неправилно поставен, обърнат е, и че ще пуши оттам, щом се запали печката. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна и мъчно уловима, затова всякога са ги поставяли с тази грешка. - „Дайте да свалим кюнците им казах аз". Поправихме грешката, поставихме отново кюнците и когато всичко беше готово, Учителят влезна в салона. Изправих се пред Него и зачаках спокойно. Една топла усмивка грейна на лицето му и с мек, тих глас каза: „Сега е добре". След това като посочих грешката на приятелите, които бяха вече ободрени и радостни, че този път успяхме, всички с усмихнати лица промълвиха: „Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи". За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни.

Този случай е публикуван в „Изгревът", том I, стр. 492-493