38. КОНЦЕРТ

В нашите среди на Младежкия окултен клас, дойде един младеж, който както разбрах, беше следвал музикална академия във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема на разговор с него, беше музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителят държеше своите беседи в салона на улица „Оборище" N 14. Беседите бяха в сряда и петък вечер, за школите, а в неделя за всички от 10 часа. Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята цигулка. Тогава ни свиреше чудни мелодии и песнички, които ние разучавахме. Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с цигулката си. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителят да свири така, нито пък съм слушал такава музика. Дуетът продължи доста време и двамата след като спряха, затвориха цигулките и Учителят започна своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Пак извика Киселков и отново зазвуча вълшебната музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и често си мислех за тях, когато слушам музика. По това време, често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство. Но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало достатъчно време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Близо бях до Него и му казах, след като използувах една малка пауза: „Учителю, такава музика, каквато чух от Вас и Киселков в салона на ул. „Оборище" N 14 преди да почнете лекцията си на Общия окултен клас, не съм чул никога след това". Той ме погледна и ми каза: „Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този който свиреше с мене не беше Киселков". Това ме изненада и разбрах, какво искаше да каже Учителя с това. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам, как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често обаче, сутрин като отивах на работа го срещах на една от Софийските улици, да носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил. Още на следната сутрин, след разговора с Учителя го срещнах. Много се зарадва като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: „Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица „Оборище", преди беседата му?" Той ме погледна с изненада, замисли се, дълго мисли, явно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най-после ми каза: „Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт". Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни, затова изключително събитие, защото не е участвувал в него.

Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в него и свиреше чрез пръстите му. А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се беше прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна. Повече не се срещнах с него. А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата цигулка, и от тази на Учителя още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика.*