19. МУСАЛА

След една беседа от събора в Търново през 1921 г. Учителят казал: „Ще отидем на Мусала, в хубаво време, слънчево, в мъгливо, в дъждовно, в бурно и при сняг". И наистина през летните месеци юли и август на 1922, 1923, 1924, 1925 до 1927 г. включително, Учителят заедно с приятелите, братя и сестри, млади и стари, често пъти и деца, предприемаше екскурзии, за повече дни към връх Мусала. Тогава пътищата пък и превозните средства бяха лоши. До Чам Кория /Боровец/ се стигаше трудно. Използувахме стари и раздрънкани автобуси и камиони на частниците, но ние издържахме всичко. Радостта, че сме с Учителя, че сме заедно с Него, ни даваше криле и ние излитахме към височините с радост. Багажите си носехме на гръб, още не бяхме свързани с хора, които имат коне и магарета, за да ни улеснят поне в изкачването на багажите. Екипът ни беше примитивен. Специална екипировка за планината тогава още нямаше. Отивахме с обикновените си дрехи и обуща и тук-там някой да носи платнище. От Чам Кория, за към върха, тръгнахме на дълга върволица, от няколкостотин хора, мъже, жени от всички възрасти, между които старци и деца. Стигнахме и се разполагахме обикновено около първото езеро, където днес са хижите. Тогава там беше чисто и девствено, поляната край брега на езерото беше покрита с редки клекове и хвойни. Хората от света, още нямаха навика, да излизат масово в планината. Ние дадохме първият подтик. За тази ни проява и този път беше отправена, критика и насмешка, но ние не обръщахме внимание на това и се радвахме на всичко.

Тогава на Мусала при езерото не беше построена каменната хижа. Имаше една дървена барачка, която подслоняваше туристите. Горе беше студено. Кладяхме огньове и покрай огньовете седяхме, весели и сгънати, като пашкули и там прекарвахме в дрямка през нощта. И сутрин рано, през нощта към 2-3 часа тръгвахме със запалени фенери. През няколко души един запален фенер. И тази върволица на хора със запалени фенери се изкачваше по пътеката за връх Мусала. Горе се изкачвахме и посрещахме изгрева на слънцето.