Д-Р БЛАГОВЕСТ ТОШЕВ

II. СПОМЕНИ ЗА СЕСТРА ВЕСКА - СЪПРУГА НА БРАТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ И

МАЙКА НА БЛАГИ /БЛАГОВЕСТ ЖЕКОВ/

През есента на 1949 г. станах студент и живях на квартира на „Изгрева" у брат Жечо Панайотов, в една стая с Благи, който беше ученик, 6 год. по-малък от мен. Сестра Веска и бр. Жечо бяха в близки отношения с родителите ми, също от Братството. Те се отнасяха с мен, като член от семейството им. Затова, имам лични впечатления и отлични спомени от с. Веска.

Тя беше една от много ревностните сестри в Братството. Сестра Веска беше емоционална натура. Нейното отношение към Учителя и Учението Му респектираше. Тя спазваше стриктно традициите и се стараеше да ги прилага дори в детайли. Държеше на точността и винаги отиваше навреме на беседа, на Паневритмия и т.н. На беседа в салона, тя носеше тетрадка и записваше важни мисли. В Общия окултен клас, тя идваше с написано резюме от предишната беседа или с написана тема, за дадена в нея беседа, които много пъти четеше. Сестра Веска пееше в братския хор. Активно и прилежно, тя участвуваше и в дежурствата в кухнята /до малкия салон/ при приготвяне на общите братски обяди. При готвенето се пееше и се демонстрираше образцова хигиена и чистота. Семейството им летуваше на 7-те Рилски езера, ходеха на екскурзии на Витоша и т.н.

Майката на Благи имаше основна заслуга, за да стане той музикант. С много любов, упоритост, взискателност, строгост, постоянство и контрол, тя реализира идеята си, пак в духа на учението на Учителя. Има го на снимка на 5 год. възраст, с дълга коса и малка цигулка. В тези времена от Изгрева се отиваше в града пеш през гората до Семинарията и оттам с „малкото трамвайче" /единична кола/ до сегашния пл. „Журналист", където се прекачваше на трамвай N 2. Това бяха старите трамваи с кондуктори. Имаше и не особено редовен автобус от Строителния техникум „Хр. Ботев" по Дървенишкото шосе /сега бул. „Драган Цанков"/, чиято първа спирка беше „Изгрева". Та от петгодишен, Благи е воден на уроци с цигулката в града. И той завърши Музикалната академия.

Сестра Веска беше много преданна и грижовна съпруга. Тя редовно приготвяше на бр. Жечо храна за обед, която той си носеше в града, където работеше. Винаги го изпращаше през гората, когато той отиваше на работа. Всяка сутрин пред Пентограма се правеше молитва, четеше се „наряда" - страница от определено томче беседи /за цялото Братство/ и тогава вече следваха другите задачи.

Сестра Веска Жечо-Панайотова, понесе много страдания с обиските, гоненията и репресиите на Братството и особено със скалъпения процес срещу Борис Николов и съпругът й Жечо Панайотов от Държавна сигурност и комунистическото управление. Това й се отрази фатално на здравето.

Много често си спомням с любов за големия брой наши приятели - братя и сестри, които вече са в Невидимия свят, с които съм общувал и които бяха светли идейни личности. Между тях беше и сестра Веска...

Голяма е заслугата на д-р Вергилий Кръстев, че с поредицата „Изгревът" съхрани за историята на Братството личните спомени и снимки на толкова много последователи на Учителя. В тях има много лични разговори и писма с Него, които допълват стенографираното Слово. Това е един огромен труд с много важно значение!