Бъди спокоен и тих.
Всичко ще мине добре!

Има три състояния в живота на човека:
Едно физическо - там всичко се безпокои.
Друго духовно - там има стремеж към един
идеал.
И трето Божествено - там има абсолютен
Мир!
Ученикът трябва да е преминал първото
състояние.

Най-хубавото нещо е човек да бъде ученик!

Учителят може да помогне на ученика си,
само като забележи у него непреодолимо
желание към Духовното.

Ще упражняваш вярата.
Без вяра умът се колебае. Мощна вяра ще
туриш в себе си!
Корените на вярата се намират в миналата
вековна опитност на човека.

С Господа, Който живее в мене, всичко
мога.
Помощта не иде от вън; тя иде от вътре.

Когато небето се заоблачи и загърми,
малките цветенца се радват - влага им трябва.
А хората ги е страх, защото нямат вярата на
цветята.
Ученикът не трябва да се плаши от бурята,
защото и тя е необходима, но да гледа да я
използува добре.

Скръбта иде вечер, а радостта - сутрин.
Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато
се радва - сутрин.
Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия
на Светлината - радост.
Когато у него е вечер, да мисли за Бога,
защото у Бога е винаги ден.

Най-първо ученикът трябва да търси и
намери Божественото у себе си.
Тогава той става способен да разбира и
познава Божественото у всички.

Обществения живот ученикът може да
проучи в себе си.
Познаваш ли себе си, познаваш и
обществото.

Кръщението е акт на Духа.
То е нещо вътрешно.

В Любовта няма страх.
Ученикът не трябва да го е страх от хората,
защото той живее с Бога.

Църквата на ученика трябва да бъде вътре.
„Храм Божи сте, и Дух Божи живее във вас."

Ученикът като мине през алхимичната лабо-
ратория на природата, ще стане силен; а като
мине през пещта й - ще светне, Светлина ще
стане.

Ученикът схваща себе си като нещо отделно
от тялото, за да не се съблазни от формите.

Ученикът се учи по два начина: или го учат,
или той сам се учи. Или той си създава
условия, за да го учат, или другите създават
условия, за да се учи той сам.
Процесът на учението е труден, но приятен.

По-добре е ученикът да почне с мъчнотии,
отколкото с блага. Тъй още от начало ще
укрепне.

Във всеки живот ученикът трябва да има
придобивка. Той трябва да слуша Духа си.
Няма нищо по-хубаво от опитността, която
разумният Дух може да даде на човека.

Ученикът трябва да гледа да придобие
здрава основа в душата си, за да разбира
живота правилно.

Ученикът трябва да има самоувереност в
живота, за да има основа, на която да гради.
Самоувереност има само онзи, когото
вълната на Любовта е докоснала.

Първото и Велико нещо за ученика е да
знае, че Бог е вечна хармония.
Когато я почувствуваш в себе си, Бог те е
посетил.
Това са епохални мигове в твоя живот!

Да се стреми към Бога и Истината, това е
Великата задача на ученика.

Душата ти да бъде лазурна, а умът - светъл.

Когато ученикът иска да направи някому
нещо, той сам трябва да се постави в същото
положение. И ако намери, че е добре, тогава
да го направи. Така той се коригира.

Ако ученикът се води напълно по
Божествените принципи в живота си, цялото
Небе ще му съдействува.
Когато човек работи за Бога, за другите -
Небето е с него!

За оня, който върви по Божия Закон, всичко
съдействува за добро.

Само молитвата ще ти покаже разумния
начин да изплатиш кармата си по-лесно.
При молитвата трябва да преживееш едно
Божествено състояние.
Молитвата е едновременно начин, по който
ученикът чрез нея научава, каква е Волята
Божия.

Ученикът трябва да има съзнание да не
нарушава законите, които действуват в
природата. Те са израз на една Висша
Разумност!

У ученика трябва да има съзнание да
изпълнява винаги Божественото!

Той трябва да дава винаги ход на
Божественото в себе си.

Ученикът трябва винаги да препраща
енергиите си нагоре във възвишена мисъл и
работа. Тогава те развиват неговите висши
центрове.
Когато енергиите остават долу, те се
застояват, стават разрушителни и предиз-
викват експлозии.

Повдигай мислите си винаги нагоре към
Божественото. По този начин се организира
духовното тяло.

В живота на ученика трябва да се прояви
Божественото.
В него е пълнотата на живота.

Най-голямото благо, което човек има от
Бога, е животът.
А най-голямата благодарност на човека
заради живота е работата.
Деликатността е плод на зачитане работата
на другия.
Който почита - мисли.
Колкото човек е по-внимателен към
работата на другия, толкова и невидимият свят
е внимателен към неговата работа.
Работи само онзи, който работи от Любов.
Който работи, обича.
И който почита работата на другия, сам
работи.
Който разбира, живее.
Смехът понякога показва, че не разбираш.
Той е временно развлечение.
Който разбира, мисли!
Който разбира, работи.
„Отец ми работи, и Аз работя."

Когато се постигне у ученика стремеж към
Бога, Учителят вече не съжалява за нищо,
което е сторил и дал на ученика.

Има физическа, умствена, духовна и
Божествена близост. Истинската близост на
душите се гради върху Божествените връзки.

Те са единствените трайни, неизменни и вечно
усилващи се.

Ученикът трябва да бъде много прозорлив
и внимателен.
Има низши духове, които устройват
„случайни засади", и ученикът може да си
напакости. Например минаваш покрай някой
мост, виждаш ограда, хванеш се о нея, обаче
тя е гнила, падне, и ти паднеш с нея заедно.

Ученикът трябва винаги да одухотворява
материалното. Спре ли се на него, ще срещне
големи противоречия в живота.
От физическото към духовното!

Бога най-лесно ще намерим в себе си.
Когато ученикът Го намери в себе си, ще стане
способен да Го намери и навсякъде около себе
си.

На земята всичко е преходно. Ученикът не
трябва да желае нищо земно. Той ще си служи
с букваря и плочата, докато завърши 1-во
отделение; и после ще мине напред, а тях ще
остави за другите.
Няма защо да носи със себе си букваря и
плочата в университета.

- Познаваш ли ме?
Не бой се!

Докато намираме Бога в себе си, нашият
живот е пълен, има смисъл и радост.
Извън Бога има само нещастия и страдания.

Само в Бога е нашият живот!

Гледай развитието ти да върви естествено.
Мисълта трябва да расте, но не да презрее.
Мислите трябва да се развиват и да растат,
без да се изменят.

Не всякога Учителят може да говори.
Понякога трябва веднага да действува:
когато ученикът разглежда и изучава една
бомба, която след две минути ще експлодира,

Учителят няма време да му обяснява, че това
е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете
на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в
пространството! Ученикът ще разбере това
едва след като чуе бомбата. И ще благодари
на Учителя си, задето не му е говорил нищо
тогава.

Има в човека една мистична самота, в която

той се слива с Бога. Това е за оня, който
разбира!
Има една свещена област в душата, която
е неприкосновена! Нея никой не може да
прекрачи.
Тя е свещено място, предназначена само за
Бога.

Учениците могат да живеят сами в своя
вътрешен живот, само ако живеят в чистота.

Пчелата ще извади мед от цвета; човек ще
откъсне цветето, ще го помирише и ще го
хвърли. А говедото ще го стъпче.
Ученикът трябва да има метода на пчелата.

Ученикът трябва да обича Светлината!
Учителят ще му предаде най-Великото чрез
Светлината!

Всяка вечер ученикът трябва да се чисти -
психично чистене - като обърне ума си към
Великата Любов и прекара през нея всичко,
което е вършил през деня.

Ученикът трябва да се стреми да достигне
до оная светлина, при която може да
разпознава истинската Любов.
Любовта се показва в най-голямата нищета

Бог така прави своите добрини, че те
изглеждат сякаш естествено дошли! Но
ученикът трябва да знае, че това е дело на
Бога, на тази Разумна Сила във вселената,
която помага, а сама винаги остава скрита; и
непрестанно да благодари в душата си Нему.
Тъй постъпва и Учителят.