X. ЗАЩО СЕ ОСПОРВАТ СПОМЕНИТЕ НА МАРИЯ ЗЛАТЕВА В „ИЗГРЕВЪТ"

1. По този въпрос е публикувано в „Изгревът, том XII накрая в „Разменната монета".

2. Години наред Весела Маркова по мъж Руменин върви нашир и надлъж в София и говори, че лично Мария Златева й е разказвала, че аз съм й променил спомените. Заключението е, че всичко, което е публикувано в „Изгревът", е моя измислица, и е променено от мен. Разнася се този слух. И досега!

3. В „Изгревът" том I на стр. 381 е публикуван текст, който удостоверява автентичността на спомените на Мария Златева. Но понеже дойде времето за развръзка, то сега публикуваме копиран на скенер оригиналния текст и подписа на Мария Златева. Ясно и точно. И тогава ще се види кой разнася лъжи наляво и надясно. Разнася ги Весела Маркова и сега продължават да подвеждат неосведомените. Но сега ще замлъкнат, защото и пред фактите се мълчи.

4. С Мария Златева работих дълги години. И това, което е публикувано, е малка част и ще бъде публикувано останалото, когато му дойде времето. А това време наближава. Тя имаше няколко преписа на пишуща машина спомени. Марийка Марашлиева работи с нея и ги преписваше на пишущата си машина. Всичко е документирано.

5. С Мария Златева имах много добри отношения и разговори. Тя всичко ми разказваше с всички подробности за живота на Изгревяни. Ако започнем да ги описваме, ще прореват мнозина. А защо ли ги разказваме? За да ги знаят и да не бъда подведен и измамен от хора, надянали маски „на братя и сестри". Човек се изпитва в работата и във времето.

6. Започнаха да се разправят слухове, че песента „Писмото", публикувано в „Изгревът", том I, не е вярно и че не е имало такава песен. Целта бе да се отхвърли въпроса защо е създал Учителя Дънов песента „Писмото". А той бе я създал срещу организацията и уставите. Тогава й написах писмо и изпратих Марийка Марашлиева при нея на 10.11.1995 г. и бе направена Декларация, която предаваме в оригинал дословно.

7. Следващият ход бе да поискам от нея да ми предаде нейния архив. Тя беше преписала големия си апартамент на Лили Граматикова. Отново бе изпратена Марийка Марашлиева да се занесе моето писмо на 26.12.1995 г. Тя го прочете и се съгласи да ми предаде нещата от архива й.

8. Беше написано писмо от нея до Лили Граматикова да ми се предадат нещата по нейния архив след нейното заминаване. Дойде време и тя си замина. Наследницата на апартамента беше честна жена и след като й показахме писмото с подписа на Мария Златева, тутакси се съгласи да ни предаде нейния архив. И това бе сторено. Публикуваме нейното писмо копирано на скенер за документация.

9. А кой и защо върви и говори срещу „Изгревът" е въпрос, който всеки трябва да си го зададе. А отговорът е в документите, които тук предоставихме. Ще дойде време и подред да публикуваме това, което сме работили години наред с нея, т.е. с Мария Златева, и всички ще се убедят, че Силите на Разрушението, които сега са се развихрили, се управляват от Духа на Заблуждението чрез своите слуги.

А Духът на Истината е в Словото на Учителя Дънов. Амин.

26.12.1999 г.

София.

Уважаема сестра Мария Златева,

1. Изпращаме ти една книга „Изгревът", том IV. Там е поместена една твоя снимка от езерата. Такива са възможностите за печат. След време ще публикуваме другата твоя снимка, където си със същата носия и калъфа в ръка, и си на по-едър план на снимката. Сега предпочетох да публикуваме тази.

2. Ти имаш и други снимки, които на този етап на никого не трябват и не го интересуват освен мен, за да може да се документира твоето присъствие в Школата на Учителя. Затова предай ги на Марийка, за да ги получа от нея. Ако не ги предадеш, ще се разбият и разпилеят.

3. Искам да ми предадеш твоята песнопойка, на която ти си правила различни допълнения с нотен текст. Защо ми е необходимо това?

През 1975 г. аз работих с теб и записах на магнетофонна лента целия твой разбор за отпечатаните песни на Учителя. Тогава ти всяка песен ми свиреше на цигулка, аз я записвах на магнетофона и освен това ти правеше коментар на всяка песен, като посочваше къде Мария Тодорова е сбъркала и къде Кирил Икономов е направил грешка. Показваше как трябва да бъде. През това време ти гледаше твоята песнопойка и свиреше. Това е един много голям и ценен материал, който аз имам при мен. Затова аз искам да ми предадеш твоята песнопойка, за да се окомплектова целия твой труд. Ще има твоя запис, който е в мене, и ще имам твойта песнопойка, за песните на Учителя. Това е исторически документ за Школата на Учителя.

Това никой не го е направил от музикантите на Изгрева, нито от техните деца - музиканти. Но това го направи Вергилий. И Вергилий е този, който ти отпечати спомените и Вергилий е този, който ти отпечата снимката в IV том.

4. Затова аз съм твоят приемник в Дух и в дело. Имам доказателство. А Марийка Марашлиева е свидетел, защото тя бе, която прехвърляше на пишуща машина твоите опитности. Затова предай веднага твоите неща, да не се загубят и да не ги разпилеят враговете на Братството. Аз съм този, който ги събира и ги отпечатва. Благодарение на мен ти вече имаш историческа проекция и следа в историята за Школата на Учителя. Вече никой не може да те забрави. Но това го дължиш на мене и на никой друг. Затова предай ми нещата, които са останали, за да довърша твоята работа. Освен мене никой не знае какъв ценен труд ти си сътворила за песните на Учителя. Това ще се публикува по-късно от мен.

Чакам твоя отговор чрез Марийка и предаването на горните неща в точка 2. и 3. Предай и твоите направени записи от теб с твоето вокално изпълнение.

С уважение: Вергилий