Приложение Десето

СРЕЩИ И ОПИТНОСТИ ОТ РАБОТАТА МИ С ВЕРГИЛИЙ

Вихър Пенков

Пиша настоящето по молба на Вергилий Кръстев, на когото сътруднича и помагам след излизането на том 1 на „Изгревът".

Категорично нямам желание за лична изява или да засегна и оскърбя някого с настоящите редове. Изложените факти съм споделял с Вергилий в хода на нашата съвместна работа и за които той прецени, поради стеклите се обстоятелства, че трябва да станат всеобщо достояние. Ако не беше неговата настойчива молба, не бих ги написал сега.

По професия съм инженер по радиоелектроника, специалност Автоматизирани системи за управление. Занимавал съм се с проблемите на Изкуствения интелект и постепенно достигнах до извода, че много малко се знае за естествения, природния интелект. Изчетох доста литература по въпроса и най- накрая, след много лутане достигнах до първоизточника - то бе Словото на Учителя Дънов.

Какво е Словото за мен? - Проекция на Бога на земята.

След като излезе първият том на „Изгрева" (беше цяла едномесечна епопея да си го купя - накрая ми го извадиха из-под рафта, скришом в една книжарница) започнах да го чета и предложих помощта си на Вергилий, който я прие.

Какво е „Изгревът" за мен? - Проекция на Великия Учител Беинса Дуно на земята.

Помагах с каквото мога. Едно от нещата беше продажбата на томовете. Продавах книгите, за което получавах 20% от продажната цена. Със съпругата ми решихме тези пари да даваме за закупуване на томовете на „Изгрева", като по този начин помогнем за издаване на следващите томове.

По природа не съм търговец. Мога да продавам и предлагам само това, което съм преценил, че си заслужава. Процесът на продажбата е свързан с много контакти - хората, които искат да купят книгата, задават въпроси, изказват различни мнения и становища. Както споменах книгите, които продавах, означаваха много за мен и на положителните отзиви се радвах, а отрицателните ме огорчаваха, но както едните, така и другите имат право на живот. Разбрах едно - с излизането на „Изгревът" беше дошло времето за окончателното определяне кой е „за" и кой е „против". Това е последният завършителен етап на един цикъл, който предопределя еволюцията за хиляди години напред.

Впечатленията си споделях с Вергилий, който се радваше и огорчаваше заедно с мен.

През месец март 2000 год. той ме помоли да напиша някои от тях. Аз му казах, че имам намерение да напиша спомените си от работата ми с него, след като излязат всичките томове, но той настоя. И така, ето няколко фрагмента, няколко щриха, които ги очертават.

Вергилий ми дава книги, аз ги нарамвам (в съвсем буквален смисъл - нося ги в раница) и отнасям в клуба на СДС в район „Изгрев", който представлява един трафопост, разделен на две - едното помещение е за събрания на братството, а другото - аперитив. В едното помещение се чете Словото и се пеят песни, дадени от Учителя, а в другото - хората се черпят. Аз продавам „Изгревът" там, където се черпят, защото недвусмислено ми е показано от тези, които пеят и чегат беседите, къде ми е мястото. Аз безропотно го приемам, защото и всред тях има хора, които четат „Изгревът" и помагат. Те са доброжелателно настроени, разговарят с мен, интересуват се за съдбата на следващите томове, предлагат съдействие. Тези хора са единици, броят се на пръсти. Други четат „Изгревът" скришом. Те са резервирани, не приказват нито лошо, нито добро, купуват и скришом го четат. И най-накрая идват тези, които са открито против. Те злословят, хулят, плюят и клеветят. Те настройват всички против „Изгревът", които се поддават, естествено. Аз съм за принципа - Истината сама се защитава - затова няма да защитавам „Изгревът" или да му правя реклама. Всичко трябва да бъде по свобода - който иска, да чете, който не иска, да не чете.

Та продавам си аз мирно и тихо „Изгревът" в аперитива. В съседното помещение се пеят песни, свири Йоанна на цигулка, чете се беседа. След около час и половина хората започват да се разотиват. На влизане и излизане в помещението за събрания се минава през аперитива. Там има маси и столове. Предлагат за консумация алкохол, безалкохолни напитки, сандвичи и сладкарски изделия. Когато ходя там, Вергилий ми казва: „На, вземи тези пари, купи си тулумбичка и кола, да не седиш без консумация, за да не те изгонят". Та аз, освен всичко, въпреки че не съм много по яденето, ям тулумбичка и пия чай или кола. За две години много неща се случиха, но ще се спра само на два епизода.

Един петъчен ден, продавам „Изгревът" в аперитива. Трябва да уточня, че продавам само томовете на „Изгревът", други книги не продавам, така че отношението на хората към книгата рефлектира директно върху мен, както положително, така и отрицателно. Мероприятието в салона приключва и хората се разотиват. Някои се спират на разговори в аперитива, купуват си по нещо, говорят си. По едно време от към тезгяха чувам силна разправия, караница (обикновенно си запълвам времето с четене). Поглеждам натам и виждам трима души, които не познавам, изправили се и хулят „Изгревът". Както се бях унесъл в четенето, а чета „Изгревът", изведнъж все едно, че ме заляха с вряла помия. Заприличаха ми на три демона. Понеже почти крещяха, всички, които бяха в салона, включително и собственикът на заведението, и продавачите, и външни хора се заслушаха в тях, замълчаха и всички погледи се насочиха към масата, на която аз седях, а пред мен бяха наредени томовете на „Изгревът". Сочеха ме с пръст и хулеха. Това продължи няколко минути, но за мен, все едно че беше вечност. Изкараха ме престъпник за това, че продавам това „долно и лъжовно четиво" - „Изгревът".

Прибрах книгите и си тръгнах. Попитах една позната, кои бяха тези хора, бях ги виждал, но не ги познавах и имената им не знаех. Най-активната се казваше Павлина Даскалова, а другите двама бяха д-р Стратев и Благовест Жеков. Обикновено споделям с Вергилий и при поредната ни среща му разказах за случката. Казах му и че след този инцидент няма да ме пуснат да продавам и в аперитива (имам предвид собственика и продавачите), след такова злостно заклеймяване. Вергилий ми каза да си преценя и аз реших да отида да опитам, пък ако ме изгонят, няма да ми е за първи път. Отивам следващия път, слагам раницата, без да вадя книги, на един стол. Оглеждам се. Собственикът и продавачките ме гледат из под вежди. Не бързам да извадя „Изгревът" на масата. Междувременно пристига един камион с безалкохолни напитки. Собственикът е мъж, а двамата продавачи - жени. Започва разтоварване и носене. Оставям затворената раница и около час пренасям каси. В погледите им чета недоумение: „Това ли е престъпника, когото „братята" и „сестрите" заклеймиха". Като награда получавам благодарност и една отрупана чиния с пасти. От пастите се отказвам, а искам разрешение да продавам книгата. Получавам разрешението и изваждам книгите от раницата.

След десетина дена имам работна среща с Вергилий при Марийка Марашлиева. Отивам в нарочения час. В хола на масата седят Вергилий, Марийка и вече познатата ми Павлина Даскалова. Разговорът е дружелюбен, конструктивен. Павлина иска да участвува в програмата на Вергилий по издаване на неотпечатаното оригинално Слово, а той споделя с нея своите изисквания. Тя се съгласява и т.н. В първия момент, когато я видях при Марийка на разговор с Вергилий, аз пожелах да си отида или да изчакам в кухнята, но Вергилий ми посочи стола до Павлина и ми каза да остана, и да присъствувам на разговора. Останах и присъствувах като паметник, само че одухотворен - виждащ, чуващ и чудещ се. Само преди няколко дена, бях свидетел на постъпките на едно лице, сега пак съм свидетел на постъпките на същото лице. Преди то беше враг, а сега приятел. Споделих с Вергилий и той ми каза, че тя е медиумична.

Ето още един интересен случай, който наблюдавах в аперитива. Преди или след събранието, хората минаваха през помещението, е което седях, общуваха, консумираха и т.н. На една съседна маса, до тази, на която седях, аз двама души си говореха. В чужди разговори не се заслушвам, просто не ме интересуват. Покрай мен минава, пристъпвайки плахо, младо момиче и спира до съседната маса. Изчаква търпеливо и на висок глас, а аз съм до нея, запитва: „Бихте ли могли, ако ви е възможно, да ми разкажете нещо от живота на Учителя, някоя случка?" Те я изгледаха отвисоко и единият отговори: „Сега сме заети, имаме работа". А на съседната маса, на която седя, ярко синеят томовете на „Изгревът", изпълнени със спомени, опитности и случки, от които се интересува младото момиче. Аз мълча и наблюдавам. Виждам как „една ръка разстояние" може да бъде отдалечена на „хиляди години" и то от така наречените последователи на Учителя Дънов.

„Изгревът" излизаше в началото в тираж 3000 бр., но по редица съображения бе редуциран на 2000 бр. От тях средно се продават от 400-600 бр., останалите остават на склад. Продават се на смешно ниски цени, защото е изключен елемента „печалба". При калкулацията на книгата, която е средно 50 коли текстов и снимков материал, се предвижда 20-25% отстъпка за продавача, останалото е цената за предпечат, печат и материали. Това е направено така, за да могат и социално най-слабите, отделяйки по малко в течение на 12 месеца да си купят книгата. Споделям този факт, защото много често се спекулира и говори, че „Изгревът" се издава с печалбарска цел, че Вергилий трупал състояние, печелейки от бедните хорица и какво ли още не.

Направени са няколко опита, книгите да достигнат до максимален брой хора, да няма ощетени. Всеки, който пожелае, да може да си купи от тях. Знам, че са правени опити и преди, и след мен (имам предвид периода, когато се занимавах с разпространението на книгите), но ще се спра само на няколко момента, в които съм бил действуващо лице. Беше по времето, когато излезе от печат том V. Това са два епизода, за които Вергилий ме помоли да спомена - за събора на Петровден в гр. Айтос и събора на Седемте Рилски езера през месец август 1996 г.

За Петровден се организира събор в гр. Айтос, в градината на Айтоското братство. Натоварвам колата с книги. Вергилий ми дава пари за бензин, една палатка и двамата с Марийка Марашлиева заминаваме за Айтос, понесени от верния „Москвич". Опънах палатката в долния край на градината, извадих едно одеало и на него подредих книгите - томовете на „Изгревът". Пристигнахме първи, отидохме си последни. За това време продадох 55 книги. От предишната година имаше няколко чувала с непродадени книги, оставени за продажба, аз оставих още няколко чувала с книги от новите томове (които впоследствие Вергилий прибра, защото не се купуваха, а и нямаше кой да ги продава, описано е в „Изгревът"). Всички в лагера знаеха, че се продават томовете. Надойдоха хора от цялата страна. Където са томовете на „Изгревът" винаги има разгорещени разговори, има радост и сълзи, има и крясъци, и злостни обвинения. И в случая нямаше изключение. В един от дните разговарях с няколко млади хора от Бургас, които се интересуваха от книгите и от този, който ги издава. В хода на разговора, като мухи на мед, набързо се образува една агитка, настроена отрицателно към книгите и издателя. Неин инициатор беше кумът на Вергилий, Веселин Кирилов, йойто популярно обясни, че аз нямало как да не говоря хубави неща, нали я продавам книгата и печеля, а той знае как са нещата - за личните отношения на Вергилий и Борис Николов, и за неговата бивша съпруга на единия и приятелка на другия, и за това, че в „Изгревът" има много личен елемент и нещата не се отразяват обективно.

Забелязъл съм, че винаги, когато е много добро, е и много лошо. Това е закон. Затова приемам като критерий лошото, за да оценя доброто.

При другия случай сме на Рила. Този път сме трима - аз, Марийка Марашлиева и Ефросина Ангелова-Пенкова, моята съпруга. Отидохме с

Москвича, пълен с книги, до х. Вада. Марийка отседна в хижата, а ние с жена ми сме на палатка. Предлагаме „Изгревът": Всеки ден през х. Вада минават хора, които товарят багажа си на коне и отиват на езерата. Тук Марийка продаде няколко книги, предлагани и показвани на малко столче пред палатката, на пътя, в непосредствена близост до хижата. Срещам познати, провеждат се разговори. Някои звучат така: „Ще качите ли книгата горе, ние отгоре ще си купим".

План нямаме, а действуваме според обстоятелствата. Решаваме Марийка да остане долу и да продава книги, а ние с Роси да се изкачим до езерата, и ако книгата се продава, ще наемем коне и ще качим това, което носим. Речено сторено. Пълня една раница с книги, която качвам на гръб, около 20 кг., вземаме малко храна и тръгваме. На едно място пътят се разделя в ляво и дясно. Аз решавам да хвана по левия път, в резултат на което след няколко часово ходене влязохме в едни високи хвойни и се заблудихме. И така до вечерта. Успяхме да се измъкнем и по тъмно се прибрахме на Вада. Първият ден не се качихме на езерата, а цял ден ходим из планината, аз натоварен като кон с тежката раница с книги.

На следващия ден пак потегляме. Този път с нас е и Тони, който изпраща жена си и се качва отново на езерата. Вървим тримата. Той не е натоварен и ни предлага помощ. Отказвам с думите: „Всеки сам да си носи раницата, всеки сам да си носи кръста". Аз тази раница я нося втори ден, трябва сам да я кача. Пристигнахме на езерата в лагера. Шумно е като в кошер. Хора много, настроение чудесно, времето слънчево, а вчера, споделиха, валяло, имало град по същото време, когато долу в клека се бяхме заблудили, (там само леко росна). Седяхме цял ден. Много хора ни поздравиха, разговаряхме, имаше от всичко. Минават, гледат, но не купуват. Споделих с Роси, че не можем да си тръгнем, без да сме продали поне една книга. Ще бъде лоша поличба. Идва Тошко от Наречен, пием кафе от термоса, той кашля лошо, давам му аспирин и си говорим за билки и за „Изгревът". Той е във възторг. Споделям с него, че един от неговата група пожела да си купи книга, като я кача горе. Ето, аз я качих и понеже никой не пожела да си купи книга, го помолих поне това момче, което каза, че ще вземе книгата на езерата („Изгревът", том V) да я вземе. Бях готов да му я подаря и да платя цената, само да продам една книга горе на езерата. С малко пазарлък и пари на заем въпросът беше уреден и един том от поредицата „Изгревът" беше продаден на езерата. Това все пак беше вече нещо. Бяха около 400 човека, а купиха един том!

Започна да се смрачава, една особена розова тъмнина. Пренощувахме на тавана на новата хижа и на сутринта решихме да допродадем останалите книги. Излизаме от хижата и попадаме в почти непрогледна мъгла. Какъв контраст с вчерашния слънчев безоблачен ден. Пристигаме в лагера, а там се готвят за снимки. Дошъл е телевизионен екип и ще снима живота в лагера. Апаратурата беше поставена пред кухнята, камери и др. Оживени реплики се разменяха между дошлия снимачен екип и Стефан Калайджиев, един от инициаторите за отразяване в медиите на събора на Бялото братство тази година. Но времето, мъглата си казаха думата. Никаква Паневритмия, никаква музика, а за снимки не можеше да става и дума при видимост от около два метра. Дъжд и мъгла до края на месец август. Небето затвори планината!

Повече работа горе нямахме, поехме пътя надолу, където ни чакаше Марийка и приветлива, слънчева хижа Вада.

Ще изложа и фактите, отнасящи се до по-нататъшното ми участие в програмата на Вергилий, участие, споделено от съпругата ми Ефросина Антонова Ангелова-Пенкова (висше образование-специалност „Българска филология"; втора специалност „Философия", второ висше образование-специализация „Библиотекознание") и сестра ми, Буряна Ангелова Пенкова (висше образование-инженер по електроника).

I. По отпечатване на неиздаваното или издаване на оригиналното Слово на Учителя.

Участието ни в отпечатването на неиздаваното оригинално Слово се свежда до набор, компютъра графика, коректура, страниране и отпечатване на паус в следните томове:

- Запалена свещ: Общ окултен клас, год. XV (1936-1937) - компютърна графика, последна коректура, страниране, паус.

- Възможности в живота: Младежки окултен клас, год. XV (1937-1938) - набор, компютърна графика, коректура, страниране, паус.

- Божествен импулс: Общ окултен клас, год.XV (1937-1938) - компютърна графика, последна коректура, страниране, паус.

- По образ и подобие: Неделни беседи (1937-1938) - набор, коректура, страниране, паус.

- Скръб и радост: Младежки окултен клас, год. XV (1938-1939) - набор, компютърна графика, коректура, страниране, паус.

- Двете божествени посещения: Младежки окултен клас, год. XX (1941­1942) - набор, компютърна графика, коректура, страниране, паус.

II. По програмата за издаване на Оригиналното Слово на Учителя, съпругата ми работи в продължение на три години в Държавния исторически архив. Преглеждането на архива с оригиналните беседи (над 700 архивни единици), с постоянните напътствия и обяснения от страна на Вергилий приключи с отпечатването на 5 томчета-годишнини оригинални лекции (набор, коректура, страниране, паус - екип от Кърджали). И те са:

- Двата пътя: Младежки окултен клас, год. I (1922)

- Трите живота: Общ окултен клас, год. I (1922)

- Пътят на доброто: Младежки окултен клас, год. X (1930-1931)

- Съществувание, живот и отношение: Младежки окултен клас, год. X (1931-1932)

- Заветът на Любовта: Последно Слово.

Едновременно с това бяха извадени от архива и включени допълнително в издаденото оригинално Слово и отделни лекции, както следва:

- За томчето „Запалена свещ" - лекциите 33 (21.V.1937), 34 (28.V.1937), 35 (4.V.1937), 36 (11.V.1937), съответно архивни единици 661, 665, 667,671.

- За томчето „Божествен импулс" - лекция 1 (22.Х.1937), архивна единица 677.

- За томчето „Скръб и радост" - лекция 35 (21.V.1939), 36 (4.V.1939), 37 (11.V.1939) - архивни единици 681,688,691.

- За томчето „Възпитанието": Неделни беседи, т. 2 (1940-1941), лекции 40 (31.V.1941), 41 (7.Х.1941), 42 (14.Х.1941), 43 (21.X.1941) - архивни единици 709, 712, 717, 720.

III. Съдействието ни при подготовката (предпечатна и друга) на томовете „Изгревът" е отбелязана в том IX, X, XI, XII, XIII.

1. За том IX - коректура, страниране, отпечатване на паус.

2. За том X - набор, коректура (стр. 561-784), страниране, отпечатване на паус.

3. За том XI - набор (стр. 620-709), коректура, страниране и отпечатване на паус (стр. 1-159,620-790).

4. За том XII - коректура, страниране, отпечатване на паус (стр. 1-240).

5. За том XIII - набор, коректура, страниране и отпечатване на паус.