НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

3. ЖИВОПИСЕЦ, ГРАФИК, СЦЕНОГРАФ

Преслав Кършовски ТОМ 13
Алтернативен линк

3. ЖИВОПИСЕЦ, ГРАФИК, СЦЕНОГРАФ


Кършовски, Преслав Борисов - живописец, график, сценограф, заслужил художник (1971). Роден на 7.04.1905 г, София. Завършва (1927) живопис в Художествената академия, София при проф. Ц. Тодоров и графика при проф. В. Захариев. Специализира във Варшава (1928-1934) живопис при професор Тадеуш Прушковски, графика при професор Владислав Скочилас и професор Едмунт Бартоломейчик и сценография при проф. Винценти Драбик и проф. Владислав Вашевски. Член на Дружеството на новите художници и Дружеството на независимите художници. От 1950 до 1957 г. е директор на НХГ. Преподава плакат във ВИИИ „Н. Павлович" (1951-1954). Организира самостоятелни изложби в София, Краков, Варшава, Будапеща, Прага и др., юбилейна изложба в София (1975). Кършовски започва творческия си път като сценограф в Пловдивския театър (1934-1935), където оформя пиесите „Ромео и Жулиета", „Албена", „Майстори", „Червената Мелница", „Престъпление и наказание" и др., а в периода 1936-1937 г. във Варненския театър - „Кин", „Ана Каренина", „Бащи и синове". От 1938 до 1948 г. Кършовски е художник-проектант, изпълнител и ръководител на художественото ателие на драмата и операта в Народния театър, София. Тук създава декорите и костюмите за оперите „Марта" (1941-1942), „Евгений Онегин" (1946), „Лучия ди Ламермур" (1947), „Саламбо" (след смъртта на Пенчо Георгиев, 1940); балетите „Поетът-принц" (1940-1941), „Прометей" (1944-1945), „Копелия" (1944-1945); драмите „Сид" (1940-1941), „Когато вятърът си играе" (1941-1942), „Луди млади" (1946), „Блатото" (1947), „Инспекторът дошъл" (1947), „Немци" (19501951) и др.


Преслав Кършовски създава редица живописни и графически творби, плакати, рисунки и илюстрации в почти всички жанрове и техники. Негови по- значителни творби са „Меценати" (1930, гравюра на дърво), „Автопортрет" (1931, м.б., НХГ), „Портрет на госпожа Кършовска" (1939, пастел), „Соледад" (1939, м.б.), „Автопортрет" (1940), „При гара Бойчиновци" (1948), „Звеноводката Павлина от ТКЗС - с. Мирково" (1952, м.б.), „Маруся" (1961), „Дете" (1962), „Дъждовен ден в Земен" (1962) и др. В своите творби Преслав Кършовски влага социална тенденция, особено през 30-те години - „Погребение" (1936), и след 1944 г. - „Арестувани" (1948). Публикува критични и популярни статии върху българското изкуство и периодичния печат. Участвува с илюстрации в „Жупел", „Щит" „Звънар" с псевдонима Серпвал. Работи екслибрис. Награден с И-ра награда за живопис и сценография, Варшава (1934), l-ва награда за сценография, Варшава (1934)," Народен орден на труда" - златен (1971), орден „Кирил и Методий" - I степен (1965), медал по случай 1000 години от основаването на Полската държава (1966), Златен медал от министъра на народната отбрана за културна дейност сред войската.


Източник. : Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1. София: БАН. 1980. - с. 504.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ