5. ПРЕДСКАЗАНИЕТО СЕ СБЪДВА

Естирка Иванова Димитрова

Естирка Иванова Димитрова от с. Каменна река, Ямболско: Родена съм на 27.03.1932 г. Майка ми е от Дъбово, Казанлъшко, а баща ми от село Каменна река. От 1968 година съм в Братството. Само аз съм в Братството. Един брат от Каменна река ми даде една беседа, която се казваше: „Заведоха Исуса". Братът се наричаше Диню Господинов - железарят. Той ми даде тая брошура и си казах, това не е Библия, няма да я прочета. След една година срещнах един човек, който беше в нашето производство. Казва се Запрян. Нашето производство беше амонячно производство към Химкомбината в Димитровград. Казаха ми, че това момче не яде месо. Викам, щом е така, аз чета Библия, но искам да се срещна с него, да разбера какво е това учение. Той като ме видя, ми каза: „Вие какво сте чели досега?" Казвам: „Само Библията и една книга ми дадоха, „Заведоха Исуса", но аз като я отгърнах видях, че това не е от Библията." Аз се страхувах да не вляза в някакво учение, което не е правилно. Той ми каза: „Донеси ми я утре, а аз ще ти кажа коя е и откъде е." И на следващия ден ние се срещнахме, показах му книгата и той ми рече: „Чети от тая книга, ти сама ще разбереш." И аз като я вземах книгата и право на крана. Аз съм кранистка. Качих се на крана и не помня колко съм стояла и когато ми казаха да слизам, че си отиваме, слязла съм в 4 часа без да ям. Не съм обядвала и не съм закусвала. И така след обед в 4 часа слязох и веднага го потърсих. Казаха ми, че си е отишъл и на другия ден му обясних, че тая книга е толкова хубава, аз не съм знаела колко е хубаво това учение. И му казах: „Много искам да ме заведеш, където се събират тия хора." Той ми каза, че има такива хора и такова братство, и че баща му и майка му са в братството. Казвам: „Аз искам да отида да ги видя." Той ми каза, че живеят на 27 номер, ул. „Панайот Хитов". И още като излизам от работа, гледам един шофьор, който прилича долу-горе на него. И си казах, чакай ще го запитам този шофьор дали Запрян не е негов син. Казвам му: „Мога ли да зная как се казвате?" Казва: „Може. Казвам се Тодю." - „Вие да не сте баща на Запрян Тодев?" - „Да, аз съм негов баща." - „Ами той ми каза вашия адрес. Искам да дойда там, където се събирате." Той отговори: „Заповядайте." А той беше шофьор на автобуса. И тъй, аз се качих от Химкомбината на същия автобус и слязох със същия до тях близо, защото една уличка ги дели. Слязох, отидох и там ме посрещна майката на Запрян, посрещна ме с такава голяма радост, пък тя е много хубава сестра, много духовна. И оттам започнах моята връзка с Братството. Заведоха ме на събранието и с такава жар съм ходила там, че връщам се от работа, краката ми мокри, пълни с вода. Оставям си само чантата и бягам до къщата на Ангел, у когото се събираме. Тичам да сваря, да не би да закъснея, защото го правехме вечер, в 6 часа го правехме вечер в неделен ден, беше забранено. Краката ми са мокри, но аз не усещам това. Събирахме се до 30 души у тях. И казвам: Колко е хубаво тука, не мога да си отида от радост. Много се радвах и непрекъснато ходих у Запрянови. Отвам при баба Тода, при дядо Тодю, те бяха много хубаво семейство. Аз много съм доволна от тях, нали. Запрян е по-млад и неговият живот е по-друг, нали той си отива при по-младите. Но за събранието бяхме аз и една друга жена - по- млади, всичко друго беше възрастно. Влязох на 35 години в братството и с влизането си в братството отказах се от кино, театър, забави и т.н. Нито в ресторанти, когато отиваха нашите от завода. Казвам: Не, аз съм влязла в едно велико учение, за което всичко друго хвърлям. Всички книги хвърлих, освен беседите и до днес чета само беседите. Нищо друго не ме интересува. Нито вестници и списания, нищо друго. И съм благодарна, че съм до Учителя. Учителят ме посещава много пъти и съм благодарна. Въпрос; Посещава те как? Отговор: В сънища, и така ме посещава. Въпрос: Ти Го чувстваш или как? Отговор: Ами Наталия Чакова е била учителка в моето село Каменна река доста години. Всички са били доволни от нея. Тя е живяла в тоя брат Диню, който го е пробудила тя. Чрез нея станало пробуждането му. Той бил тогава на 19 години. Когато тя за пръв път му е казала, той й отговорил: „Наталия, аз приемам учението. Искам да запитам Учителя дали сега да оставя месото или като се върна от казармата." И той отива при Учителя и му казва: „Учителю, кога да оставя месото, сега или като се върна от казармата?" Той казал: „Рекох, веднага." Много се зарадвал и до края на живота си той беше вегетарианец. Въпрос: А как е изкарал казармата? Отговор: Давали са му маслинки, сиренце и др. много леко бил изкарал. Никой не го е малтретирал за учението. Те не са знаели нищо за него. Смятали, че той просто не може да яде. Той е роден 1905 година. Смятай, с баща ми са в една година родени. И тя вечер е четяла беседи. Баща ми е слушал и казал така: „Наталия, всичко разбирам, всичко ми е ясно, учението е много хубаво, приемам го, изпълнявам го даже. Но не мога да се откажа от това месо. Ако от него мога да се откажа, от всичко друго мога." Тя казала така: „Иване, аз не те насилвам, това си остава твой проблем. Когато ти решиш, тогава." И като баща ми си отива, тя запитала брат Диню, запитала го така: „Брат Диню, Иван като не ще да влезе в това братство, няма ли някой друг да влезе?" Той казал: „Да, едно от неговите деца ще влезе в братството и с децата си ще бъде в братството. И това до края на живота си." И той каза така: „И гледах, и слушам, и казвам: От тия деца никое не влезе в Братството, а вече порастнаха. Какво ли става с тях?" Наталия каза така, но не се изпълни всичкото. И когато 1968 г. аз се отказах, точно на смъртта на дядо ми. Отидох на погребението на дядо ми и реших, че искам да вляза в тоя път, постепенно, но ще вляза. И влязох точно през м. юни, на 2 юни 1968 година и тогава като отидох на село и му казах на чичо Диню, нали: „Знаеш ли, че аз съм вече ученичка от Бялото Братство? Искам да служа на Учителя." Той плака със сълзи и каза: „Най- после се изпълни желанието и предсказанието на Наталия Чакова." И аз така съм се радвала, цял живот и мъчно ми е, че не можах да я видя. Мъчно ми е. Може би я познавам коя е учителката, щото моята приятелка, с която сме на една възраст, казва: Ти не си ли спомняш коя е Наталия Чакова? Тя беше една хубава учителка, която ходеше на кок, косата си носеше на кок, а средна на ръст. Беше много хубава и моята сестра Денка беше нейна ученичка и е искала кака Денка да я вземе за нейна дъщеря, да я осинови. И нея, и още една друга от моето село, двечките, да ги отгледа и да ги изучи. Но те плачели за майките си и тя решила да ги остави така, нали. Като плачат, не може да ги вземе. Малки са били, в трети, четвърти клас. И казва, много хубави неща знаят в село за нея, ама ако е било по-рано, кака Денка щеше да каже много неща. Ама тя си замина. Въпрос: Нявярно е имала някоя дарба, за да им каже това. Отговор: Тя е била направо ясновидка, щом е знаела, че ето аз ще вляза в това братство, не може друг човек да го каже, който не знае.

Засега това зная за Наталия, но ще проуча. Ще отида на село и ще разпитам тия, които са били на такава възраст, и ги е учила. Брат ми, който си замина, той можеше да ми каже нещо за Наталия. Зная от него, че тя е била любвеобилна учителка. Много обичала децата. Никога не удряла децата. Тя ги била обичала като майка. Но не е имало някой, който да ме пита, за да проуча нещата как стоят.

Записала: Марийка Марашлиева