5. ЧУДОДЕЙНО ИЗЦЕЛЕНИЕ

Веднъж Карапетров се разболял и изпитвал силни болки по цялото тяло. Лежал няколо дни, лекувал се, пиел горещи води, но без резултат. Накрая не можел да диша, щом си поемел дъх, прорязвала го непоносима болка.

Той бил много стеснителен и не искал да безпокои Учителя с дребните си човешки проблеми. Слушал беседите и считал, че от тях получава всичко необходимо. Но този път си казал: „Не се издържа повече на тези болки, утре след беседа ще отида при Учителя и ще го помоля за помощ."

Следващият ден бил неделя, Пантелей се събудил рано, едвам успял да стане от леглото, облякъл се с големи усилия и успял някак си да отиде до салона. Скоро след това влязъл Учителят и седнал зад катедрата. Погледнал баща ми и започнал беседата с много сериозен вид. Говорел за болестите, какво представляват те и как да се справяме с тях. Говорел и през цялото време погледът му бил насочен към Пантелей. Той слушал с голям интерес, мислел само за това, което чувал от Учителя и забравил ужасните болки. Когато беседата свършила, Карапетров се чувствал съвсем здрав. Изпитвал безкрайна благодарност към този Велик Учител, който знаел нуждите на всички свои последователи и откликвал дори и когато Го зовяли само в мислите си.

Всеки път, когато баща ми разказваше този случай, майка ми казваше: „И все пак, Пантелей, трябваше да отидеш при Учителя и да му благодариш лично!" А той отговаряше: „Защо да Му губя времето? Той знае всичко. Както знае за болестта ми, така разбира цялата моя благодарност и признателност."