4. КОМПОТ

Един път Учителят извикал баща ми да направи някакви поправки по дървените постройки. Той с радост се захванал и работата бързо напредвала. Но през цялото време му се ядяло нещо сладко и не какво да е, ами компот.

Някъде към три часа Пантелей привършил и се запътил към полянката. Било през месец август и той седнал на една сенчеста пейка. Седял там и си мислел колко много му се яде компот. Чудел се дали може да си купи отнякъде или пък сам да си направи. Да, но докато се свари, ще мина време, а на него му се яде в момента.

След малко чул леки стъпки, обърнал се и видял, че идва Учителят. Той носел един супник, от който се усещал чуден аромат. Подал го на баща ми с думите: „Рекох, похапнете си, брат!" И усмихнат си отишъл. Баща ми се почувствал силно засрамен, помислил: „Какво е това мое желание, та чак Учителят да занимавам с него?" Но в същото време с голямо удоволствие си хапвал компота. А то не било какъв да е компот! Вътре имало всевъзможни плодове - и смокини, и ягоди, и сливи, и круши, и вишни, и череши, и дюли, и други, и други.

Винаги, когато разказваше този случай, баща ми се чудеше откъде през август са се намерили всички тази плодове, такива, които зреят в началото на лятото и в края на есента. Спомняше си това с едно особено чуство на стеснение и в същото време с чувство на радост и благодарност, че Учителят е помислил за него, обикновения човек и сам Той е донесъл този супник с компот. Виждаше в тази случка грижата и вниманието на един Велик дух към малките човешки същества и към смешните им понякога желания.